Съществува реален риск потоците на нелегална имиграция да се пренасочат от Средиземноморието към Черноморския регион след влизането на България и Румъния в Шенген. Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на обсъжданията днес в Комисията по външни отношения на ЕП на доклада "Стратегия на ЕС за Черноморския регион".
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на Европейския парламент подкрепи поправката, внесена от българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов към доклада за "Постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС - задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище".
Внесеното от Евгени Кирилов изменение прави важно допълнение към текста на доклада, в чийто предварителен вариант отсъстваше социалното измерение на политиката на сближаване.
Мерките, които попадат под това измерение, се отнасят до повишаване на заетостта и борба с безработицата, подкрепа на образованието и развиването на качествена работна сила, социално включване, достъп до обществени услуги и други.
"Безспорна е връзката между постигането на икономическа конкурентоспособност на регионите в ЕС, помежду им и на глобалната сцена, и нивото на социално развитие в тях. Затова е важно да се подчертае, че политиката на сближаване играе роля за регионалната конкурентоспособност и чрез средствата отпускани за проекти в социалната сфера. Предвид дебата за бъдещето на политиката на сближаване след 2013 г. този аспект е ключов за запазването на Европейския социален фонд в рамките на тази политика като финансов инструмент допринасящ за устойчивото развитие на регионите", заяви в коментар след заседанието Евгени Кирилов.
По време на приключилото късно снощи в Европейския парламент изслушване на Йоханес Хан, кандидат за еврокомисар по регионалната политика, българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов зададе въпрос "какви мерки предвижда да предприеме бъдещият комисар за да се променят сложните процедури за използване на еврофондовете и еврофинансирането да не бъде така труднодостъпно за крайните бенефициенти". Във встъплението към въпроса си Евгени Кирилов каза, че по информация достигнала до него "дори в Австрия, от която идва г-н Хан и която не е нова държава-член, бенефициентите също срещат трудности за получаване на средства от структурните фондове и предпочитат да се обръщат към банките".
В своя отговор Йоханес Хан се позова на вече направените стъпки от предишния комисар Данута Хюбнер и предложените три пакета от мерки, с които частично се изменят някои от правилата през настоящия програмен период. Последният, трети пакет, предстои да се приеме, но задействаните вече мерки са важен знак, според Хан, че намаляването на тежестта и сложността на процедурите е възможно да продължи и в бъдеще.
Австрийският кандидат за еврокомисар посочи също така, че вече има създадени работни групи с участието на експерти от страните-членки, които обсъждат в каква посока да се върви и какви нови мерки да се предложат за по-нататъшно улесняване на бенефициентите при кандидатстване и използване на структурните фондове при следващия програмен период.
Според Йоханес Хан много положителни неща вече са постигнати, но процесът за облекчаване на тежките процедурите е нещо разумно, изпълнимо и намира широко одобрение, затова този процес не трябва да спира дотук, а да се развива по-нататък. Евгени Кирилов изрази задоволство от дадения отговор, в който вижда потвърждение за поемане на ангажимент от страна на г-н Хан и потенциал за бъдещо сътрудничество с Европейския парламент по този въпрос.