Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
ЕП прие доклада на Евгени Кирилов за опростяване на достъпа до структурни фондове
05.05.2010
В рамките на провеждащата се в Брюксел мини-пленарна сесия на Европейския парламент, евродепутатите одобриха доклада за изменение на Общия регламент за структурните фондове на ЕС (ЕО 1083/2006). Автор на доклада е българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Окончателният вариант на документа беше приет с гласовете на 519 евродепутати от общо присъстващи 635. Против гласуваха 83 членове на Европейския парламент, а 33-ма се въздържаха.
С приетия доклад за изменението на Общия регламент за структурните фондове се въвеждат много полезни мерки за държавите-членки, в това число и за България. Те са отдавна чакани и желани, както от държавите, така и от бенефициентите. Европейският парламент и Европейската сметна палата също нееднократно са призовавали за намаляване на утежнените процедури, особено за крайните получатели на европейското финансиране.
Промените вървят в двете посоки. От една страна се намалява сложността и се изясняват редица процедури, с което се цели бенефициентите и управляващите органи да бъдат улеснени и стимулирани при използване на европейските средства. Например, за да стигат парите по-бързо до бенефициентите се допускат нови видове гаранции за авансовите плащания. Държавите вече няма да губят, а ще могат отново да използват парите при засечени и коригирани от самите тях нередности при частичното затваряне на оперативните програми.
От друга страна се въвеждат и важни мерки в отговор на затрудненията за държавите членки, породени от икономическата криза. Едно от непосредствените положителни въздействия, след влизането в сила на новите изменения, ще бъде възможността да се удължи периодът за усвояване на средствата предвидени за 2007 г. Поради забавяне в одобряването на оперативните програми, както и заради икономическата криза, много държави, сред които и България, рискуваха да загубят непохарчените пари за 2007 г. С приетия регламент неусвоените средства за 2007 г. ще бъдат разпределени на равни части и отчетени в следващите години от периода. По този начин ще се спечели допълнително време за усвояване на европейските средства, в момент когато те са крайно необходими.