По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
В рамките на провеждащата се в Брюксел мини-пленарна сесия на Европейския парламент, евродепутатите одобриха доклада за изменение на Общия регламент за структурните фондове на ЕС (ЕО 1083/2006). Автор на доклада е българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Окончателният вариант на документа беше приет с гласовете на 519 евродепутати от общо присъстващи 635. Против гласуваха 83 членове на Европейския парламент, а 33-ма се въздържаха.
С приетия доклад за изменението на Общия регламент за структурните фондове се въвеждат много полезни мерки за държавите-членки, в това число и за България. Те са отдавна чакани и желани, както от държавите, така и от бенефициентите. Европейският парламент и Европейската сметна палата също нееднократно са призовавали за намаляване на утежнените процедури, особено за крайните получатели на европейското финансиране.
Промените вървят в двете посоки. От една страна се намалява сложността и се изясняват редица процедури, с което се цели бенефициентите и управляващите органи да бъдат улеснени и стимулирани при използване на европейските средства. Например, за да стигат парите по-бързо до бенефициентите се допускат нови видове гаранции за авансовите плащания. Държавите вече няма да губят, а ще могат отново да използват парите при засечени и коригирани от самите тях нередности при частичното затваряне на оперативните програми.
От друга страна се въвеждат и важни мерки в отговор на затрудненията за държавите членки, породени от икономическата криза. Едно от непосредствените положителни въздействия, след влизането в сила на новите изменения, ще бъде възможността да се удължи периодът за усвояване на средствата предвидени за 2007 г. Поради забавяне в одобряването на оперативните програми, както и заради икономическата криза, много държави, сред които и България, рискуваха да загубят непохарчените пари за 2007 г. С приетия регламент неусвоените средства за 2007 г. ще бъдат разпределени на равни части и отчетени в следващите години от периода. По този начин ще се спечели допълнително време за усвояване на европейските средства, в момент когато те са крайно необходими.