1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
По време на обсъждане на доклада за напредъка на Македония за 2009 на заседание на Комисията по външна политика на Европейския парламент българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов постави отново въпроса за Спаска Митрова пред върховния представител на ЕС в Македония Ерван Фуере.
В изказването си Евгени Кирилов припомни, че това е случай на драстично нарушение на човешки права на младата майка Спаска Митрова, която бе осъдена на 3 месеца строг затвор в изключително тежки условия, защото не е осигурила легло за бившия си съпруг по време на посещенията му при тяхната невръстна дъщеря.
"Изглежда основната причина за тази присъда бе фактът, че няколко месеца по-рано тя получава българско гражданство. В миналото, след Втората световна война в Титова Югославия ситуацията беше още по-зле, македонците с българско самосъзнание бяха изпращани в концентрационни лагери", добави още Кирилов.
Според него благодарение на писмото, изпратено от името на всички български евродепутати до комисаря по разширяването Оли Рен, Спаска Митрова е била освободена 2 седмици по-рано. "За съжаление, обаче, тя все още не е видяла детето си", подчерта Евгени Кирилов.
Българският евродепутат обърна внимание, че въпреки че този случай предизвика огромно обществено възмущение и медийно внимание в България, пред медиите г-н Фуере го е описал като въпрос, който трябва да бъде решен на двустранна основа. Евгени Кирилов отбеляза, че подобно драстично нарушаване на човешки права не може да се третира само като двустранен въпрос и че подобни нарушения се разглеждат и от Европейския парламент.
В отговор посланик Ерван Фуере подчерта, че ежедневно получава много жалби от македонски граждани и че ако трябва да изучава всяка една от тях офисът му ще се превърне в бюро за оплаквания. Въпреки това, той увери че при контактите си с македонското правителство винаги напомня за реформите, които трябва да бъдат извършени в съдебната система и че няма мандат да се намесва при такива случаи.