В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
По време на обсъждане на доклада за напредъка на Македония за 2009 на заседание на Комисията по външна политика на Европейския парламент българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов постави отново въпроса за Спаска Митрова пред върховния представител на ЕС в Македония Ерван Фуере.
В изказването си Евгени Кирилов припомни, че това е случай на драстично нарушение на човешки права на младата майка Спаска Митрова, която бе осъдена на 3 месеца строг затвор в изключително тежки условия, защото не е осигурила легло за бившия си съпруг по време на посещенията му при тяхната невръстна дъщеря.
"Изглежда основната причина за тази присъда бе фактът, че няколко месеца по-рано тя получава българско гражданство. В миналото, след Втората световна война в Титова Югославия ситуацията беше още по-зле, македонците с българско самосъзнание бяха изпращани в концентрационни лагери", добави още Кирилов.
Според него благодарение на писмото, изпратено от името на всички български евродепутати до комисаря по разширяването Оли Рен, Спаска Митрова е била освободена 2 седмици по-рано. "За съжаление, обаче, тя все още не е видяла детето си", подчерта Евгени Кирилов.
Българският евродепутат обърна внимание, че въпреки че този случай предизвика огромно обществено възмущение и медийно внимание в България, пред медиите г-н Фуере го е описал като въпрос, който трябва да бъде решен на двустранна основа. Евгени Кирилов отбеляза, че подобно драстично нарушаване на човешки права не може да се третира само като двустранен въпрос и че подобни нарушения се разглеждат и от Европейския парламент.
В отговор посланик Ерван Фуере подчерта, че ежедневно получава много жалби от македонски граждани и че ако трябва да изучава всяка една от тях офисът му ще се превърне в бюро за оплаквания. Въпреки това, той увери че при контактите си с македонското правителство винаги напомня за реформите, които трябва да бъдат извършени в съдебната система и че няма мандат да се намесва при такива случаи.