Евгени Кирилов апелира към Сърбия да подобри ситуацията на всички етнически малцинства в страната и да осигури равномерно социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
02.03.2012
По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
Турция трябва да положи повече усилия за разрешаване на висящите двустранни въпроси със своите съседи, включително по отношение на неизпълнените си международноправни ангажименти
01.03.2012
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Евгени Кирилов призова Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент да приеме позиция против АКТА
08.02.2012
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите с българско самосъзнание
10.02.2010
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов, по време на обсъжданията в пленарна зала на доклада за напредъка на Македония през 2009 г. по пътя й към членство в ЕС.
В изказването си българският евродепутат подчерта, че в контекста на разширяването на ЕС Европейският парламент трябва да продължи "подкрепата си за перспективите за членство в ЕС за страните от Западните Балкани"
"В качеството си на докладчик по въпроса за опростяването на визовия режим за Македония в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония смятам, че въвеждането на безвизов режим за страната беше изключително важно и от голяма полза за нейните граждани. Последният засега доклад на Европейската комисия посочва, че Македония е постигнала напредък в много области и това е похвално", заяви Евгени Кирилов.
Според българският евродепутат проблемът с името не трябва да бъде поставян на първо място, а е необходимо да се обърне особено внимание на сигналите, забелязвани "от съседните на Македония държави", които сочат за "тревожни тенденции" в македонското общество.
"Изграждането на македонската нация започва след Втората световна война и понастоящем голяма част от населението се самоопределят като македонци. Но ако трябва да се придържаме към европейските ценности не може да толерираме изграждането на нация да се бърка с националистическа реторика или да се прибягва до груби манипулации на историята, започвайки от Античността до наши дни", изтъкна Евгени Кирилов и подчерта в заключение:
"Утвърждаването на националната идентичност не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Тези хора са обект на вербална и физическа разправа и дори са преследвани юридически по изфабрикувани причини."