Европейско партньорство за мирно разрешение на конфликта за Нагорно-Карабах, 19 октомври 2001, Европейски парламент
20.10.2011
На 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутатите Евгени Кирилов, Чарлз Танок и Виустав Ландсбергис бяха представени резултатите от проекта на ЕС "Европейско партньорство за мирно разрешение на конфликта за Нагорно-Карабах". Това е първият проект на ЕС в региона на Южен Кавказ, насочен към създаване на климат на доверие и толерантност между враждуващите страни и изпълняван от консорциум от 5 европейски неправителствени организации, работещи в сферата на посредничеството и разрешаването на конфликти. В дискусията по представянето на проекта, освен организациите-изпълнителки на проекта, участие взеха и новият специален представител на ЕС за Южен Кавказ Филип Лефорт, Джон Кеър - ръководител на направление "Южен Кавказ" в Европейската служба за външни отношения, както и посланиците на Армения и Азербайджан в Брюксел. Дискусията бе последвана от откриване на изложба и показване на изработени като част от проекта филми, показващи желанието на хората от региона да живеят заедно, мирно и в разбирателство.
За истината и обещанията
04.10.2011
Изглежда естествено в предизборната кампания кандидатите да дават обещания - нали те целят да привлекат гласоподаватели. Обещанията са насочени към бъдещето и само то ще покаже дали ще се сбъднат. Когато, обаче, става дума за миналото и настоящето, тогава е добре да се придържаме към истината и фактите. В тази връзка няколко твърдения на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев от миналата събота, 1 октомври, изречени в Шумен и Велики Преслав, не могат да бъдат подминати без коментар.
Евгени Кирилов се срещна в Брюксел със студенти от Варненския свободен университет
20.09.2011
Евгени Кирилов се срещна със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които провеждат учебен стаж в Брюксел в периода 18-25 септември 2011 г. По време на срещата г-н Кирилов беседва с гостите по въпроси, към които те проявиха интерес. С пожелание за късмет и много професионални успехи евродепутатът раздаде на студентите сертификати, удостоверяващи участието им в стажа.
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите с българско самосъзнание
10.02.2010
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов, по време на обсъжданията в пленарна зала на доклада за напредъка на Македония през 2009 г. по пътя й към членство в ЕС.
В изказването си българският евродепутат подчерта, че в контекста на разширяването на ЕС Европейският парламент трябва да продължи "подкрепата си за перспективите за членство в ЕС за страните от Западните Балкани"
"В качеството си на докладчик по въпроса за опростяването на визовия режим за Македония в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония смятам, че въвеждането на безвизов режим за страната беше изключително важно и от голяма полза за нейните граждани. Последният засега доклад на Европейската комисия посочва, че Македония е постигнала напредък в много области и това е похвално", заяви Евгени Кирилов.
Според българският евродепутат проблемът с името не трябва да бъде поставян на първо място, а е необходимо да се обърне особено внимание на сигналите, забелязвани "от съседните на Македония държави", които сочат за "тревожни тенденции" в македонското общество.
"Изграждането на македонската нация започва след Втората световна война и понастоящем голяма част от населението се самоопределят като македонци. Но ако трябва да се придържаме към европейските ценности не може да толерираме изграждането на нация да се бърка с националистическа реторика или да се прибягва до груби манипулации на историята, започвайки от Античността до наши дни", изтъкна Евгени Кирилов и подчерта в заключение:
"Утвърждаването на националната идентичност не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Тези хора са обект на вербална и физическа разправа и дори са преследвани юридически по изфабрикувани причини."