Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика
13.05.2011
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите с българско самосъзнание
10.02.2010
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов, по време на обсъжданията в пленарна зала на доклада за напредъка на Македония през 2009 г. по пътя й към членство в ЕС.
В изказването си българският евродепутат подчерта, че в контекста на разширяването на ЕС Европейският парламент трябва да продължи "подкрепата си за перспективите за членство в ЕС за страните от Западните Балкани"
"В качеството си на докладчик по въпроса за опростяването на визовия режим за Македония в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония смятам, че въвеждането на безвизов режим за страната беше изключително важно и от голяма полза за нейните граждани. Последният засега доклад на Европейската комисия посочва, че Македония е постигнала напредък в много области и това е похвално", заяви Евгени Кирилов.
Според българският евродепутат проблемът с името не трябва да бъде поставян на първо място, а е необходимо да се обърне особено внимание на сигналите, забелязвани "от съседните на Македония държави", които сочат за "тревожни тенденции" в македонското общество.
"Изграждането на македонската нация започва след Втората световна война и понастоящем голяма част от населението се самоопределят като македонци. Но ако трябва да се придържаме към европейските ценности не може да толерираме изграждането на нация да се бърка с националистическа реторика или да се прибягва до груби манипулации на историята, започвайки от Античността до наши дни", изтъкна Евгени Кирилов и подчерта в заключение:
"Утвърждаването на националната идентичност не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Тези хора са обект на вербална и физическа разправа и дори са преследвани юридически по изфабрикувани причини."