Евродепутатът Евгени Кирилов от Групата на Социалистите и демократите бе домакин на кмета на Сливен Кольо Милев в Европейския парламент на 19 март 2014 г. Кметът на Сливен бе в Брюксел по повод на официалната церемония за обявяване на победителя в конкурса "Европейско дърво на 2014 г." Кирилов и Милев разговаряха по въпроси, свързани с местното и регионално развитие на Община Сливен. Двамата също така имаха среща с евродепутатката от Германия Констанце Крел, която е координатор в Комисията по регионално развитие от Групата на Социалистите и демократите в ЕП. Те обсъдиха какви са плановете на Община Сливен за кандидатстване за еврофинансиране през новия програмен период.
http://bnt.bg/news/ikonomika/pa-zela-t-evropa-novo-planirane-v-regionite
Евгени Кирилов организира в Брюксел кампания в подкрепа на Стария Бряст на Сливен в тазгодишния конкурс за Европейско дърво на 2014 г.
Утвърждаването на националната идентичност в Македония не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов, по време на обсъжданията в пленарна зала на доклада за напредъка на Македония през 2009 г. по пътя й към членство в ЕС.
В изказването си българският евродепутат подчерта, че в контекста на разширяването на ЕС Европейският парламент трябва да продължи "подкрепата си за перспективите за членство в ЕС за страните от Западните Балкани"
"В качеството си на докладчик по въпроса за опростяването на визовия режим за Македония в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония смятам, че въвеждането на безвизов режим за страната беше изключително важно и от голяма полза за нейните граждани. Последният засега доклад на Европейската комисия посочва, че Македония е постигнала напредък в много области и това е похвално", заяви Евгени Кирилов.
Според българският евродепутат проблемът с името не трябва да бъде поставян на първо място, а е необходимо да се обърне особено внимание на сигналите, забелязвани "от съседните на Македония държави", които сочат за "тревожни тенденции" в македонското общество.
"Изграждането на македонската нация започва след Втората световна война и понастоящем голяма част от населението се самоопределят като македонци. Но ако трябва да се придържаме към европейските ценности не може да толерираме изграждането на нация да се бърка с националистическа реторика или да се прибягва до груби манипулации на историята, започвайки от Античността до наши дни", изтъкна Евгени Кирилов и подчерта в заключение:
"Утвърждаването на националната идентичност не трябва да води до ксенофобски нагласи спрямо гражданите, които се определят с българско самосъзнание. Тези хора са обект на вербална и физическа разправа и дори са преследвани юридически по изфабрикувани причини."