1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Българският евродепутат изрази безпокойство от някои инициативи на македонското правителство, които предизвикват напрежение в междуетническите отношения
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов участва в 7-та среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония, който се проведе в Скопие в периода 17-19 февруари 2010 г.
Посещението на делегацията на Съвместния парламентарен комитет съвпадна и с визитата на делегация на Комисията по външни работи на ЕП. Двете делегации на ЕП имаха съвместна среща с върховния представител на ЕС за Македония Ерван Фуере и посланиците на страните членки на ЕС в Скопие. По време на срещата Евгени Кирилов повдигна въпроса за продължаващото нарушаване на човешките права на македонските граждани с българско самосъзнание. Той припомни за бруталното арестуване на Спаска Митрова в края на миналата година заради придобиването на българско гражданство и подчерта, че това не е изолиран случай. Евгени Кирилов изрази и безпокойство от някои инициативи на македонското правителство, които предизвикват сериозно напрежение в междуетническите отношения вътре в Македония, но и в отношенията й със съседите. Българският евродепутат даде пример с публикуваната миналата година енциклопедия от Македонската академия на науките, финансирана от правителството, която бе спряна след натиск от ЕС и САЩ. Като подобен пример Евгени Кирилов посочи и случая с новия градски проект "Скопие - 2014", който предвижда поставянето в центъра на Скопие на множество масивни и скъпи статуи на исторически личности от античността, но и от новата история на страната, сред които на Александър Велики, Даме Груев, Ванче Михайлов и други.
Посланикът на Европейската комисия в Скопие съобщи, че прави всичко възможно да оказва натиск върху местните власти за повече реформи и недопускане нарушения във функциониране на съдебната система. Той също изрази притеснение относно публикуването на енциклопедията и подготвяния градски проект за Скопие.
В рамките на посещението Евгени Кирилов присъства и на среща на двете делегации от Европейския парламент с министър-председателя на Македония Никола Груевски. На срещата той постави отново въпроса за опазването и поддържането на българските военни паметници и гробища на територията на Македония и му напомни, че въпреки дългогодишните усилия на българските власти, македонските власти не дават разрешение за възстановяване. Никола Груевски не пожела да отговори на двукратно поставения му въпрос В заключителния документ на Съвместния парламентарен комитет Евгени Кирилов внесе поправка, приканваща македонските власти да изпълнят международните си задължения, свързани с поддръжка и опазване на военните гробища на чужди войници на територията на Македония. Текстът бе подкрепен от всички евродепутати, участващи в делегацията, с изключение на германския евродепутат от Европейската народна партия Мартин Кастлер. В резултат на неговото несъгласие и поради изискването за консенсус поправката не бе приета. Въпросът остава отворен и ще бъде поставен на следващото заседание на Комитета.
В рамките на посещението Евгени Кирилов се срещна в посолството ни в Скопие и със Спаска Митрова веднага след съдебното дело, заведено от бившия й мъж за отнемане на родителските права на дъщеря им (която не е виждала от освобождаването си от затвора през октомври).Тя благодари за оказаната й подкрепа от страна на българските евродепутати и държава като цяло, а Евгени Кирилов потвърди, че ще продължи да следи случая от близо и изрази надежда, че съвсем скоро той ще бъде справедливо разрешен в полза на Спаска Митрова.