В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българският евродепутат изрази безпокойство от някои инициативи на македонското правителство, които предизвикват напрежение в междуетническите отношения
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов участва в 7-та среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония, който се проведе в Скопие в периода 17-19 февруари 2010 г.
Посещението на делегацията на Съвместния парламентарен комитет съвпадна и с визитата на делегация на Комисията по външни работи на ЕП. Двете делегации на ЕП имаха съвместна среща с върховния представител на ЕС за Македония Ерван Фуере и посланиците на страните членки на ЕС в Скопие. По време на срещата Евгени Кирилов повдигна въпроса за продължаващото нарушаване на човешките права на македонските граждани с българско самосъзнание. Той припомни за бруталното арестуване на Спаска Митрова в края на миналата година заради придобиването на българско гражданство и подчерта, че това не е изолиран случай. Евгени Кирилов изрази и безпокойство от някои инициативи на македонското правителство, които предизвикват сериозно напрежение в междуетническите отношения вътре в Македония, но и в отношенията й със съседите. Българският евродепутат даде пример с публикуваната миналата година енциклопедия от Македонската академия на науките, финансирана от правителството, която бе спряна след натиск от ЕС и САЩ. Като подобен пример Евгени Кирилов посочи и случая с новия градски проект "Скопие - 2014", който предвижда поставянето в центъра на Скопие на множество масивни и скъпи статуи на исторически личности от античността, но и от новата история на страната, сред които на Александър Велики, Даме Груев, Ванче Михайлов и други.
Посланикът на Европейската комисия в Скопие съобщи, че прави всичко възможно да оказва натиск върху местните власти за повече реформи и недопускане нарушения във функциониране на съдебната система. Той също изрази притеснение относно публикуването на енциклопедията и подготвяния градски проект за Скопие.
В рамките на посещението Евгени Кирилов присъства и на среща на двете делегации от Европейския парламент с министър-председателя на Македония Никола Груевски. На срещата той постави отново въпроса за опазването и поддържането на българските военни паметници и гробища на територията на Македония и му напомни, че въпреки дългогодишните усилия на българските власти, македонските власти не дават разрешение за възстановяване. Никола Груевски не пожела да отговори на двукратно поставения му въпрос В заключителния документ на Съвместния парламентарен комитет Евгени Кирилов внесе поправка, приканваща македонските власти да изпълнят международните си задължения, свързани с поддръжка и опазване на военните гробища на чужди войници на територията на Македония. Текстът бе подкрепен от всички евродепутати, участващи в делегацията, с изключение на германския евродепутат от Европейската народна партия Мартин Кастлер. В резултат на неговото несъгласие и поради изискването за консенсус поправката не бе приета. Въпросът остава отворен и ще бъде поставен на следващото заседание на Комитета.
В рамките на посещението Евгени Кирилов се срещна в посолството ни в Скопие и със Спаска Митрова веднага след съдебното дело, заведено от бившия й мъж за отнемане на родителските права на дъщеря им (която не е виждала от освобождаването си от затвора през октомври).Тя благодари за оказаната й подкрепа от страна на българските евродепутати и държава като цяло, а Евгени Кирилов потвърди, че ще продължи да следи случая от близо и изрази надежда, че съвсем скоро той ще бъде справедливо разрешен в полза на Спаска Митрова.