Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евгени Кирилов предлага в свой доклад мерки за по-бързо и лесно усвояване на европейските средства
18.03.2010
Финансово се стимулира всяка държава-член да предприема стъпки за откриване на нередности
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на ЕП прие Доклада за изменение на Общия регламент за структурните фондове (ЕС 1083/2006), по който докладчик е българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Докладът дава подкрепа за измененията, предложени от Европейската комисия през юли 2009 г. за по-нататъшно улесняване и опростяване на процедурите за използване на средствата от политиката на сближаване. Като докладчик Евгени Кирилов внесе предложения, с които се променят някои от първоначалните текстове на Европейската комисия. Измененията на българския евродепутат се отнасят до мерките в помощ на държавите членки за преодоляване на икономическите трудности и забавянето в усвояването на европейските средства поради финансовата криза.
Промените вървят в двете посоки: на опростяване на процедурите по изпълнението, от една страна, и на финансовото управление, от друга страна. Те са отдавна чакани и желани, както от държавите членки, така и от бенефициентите. Европейският парламент и Европейската сметна палата също нееднократно са призовавали за намаляване на утежнените процедури, особено за крайните получатели на европейското финансиране.
Едно от непосредствените положителни въздействия, след влизането в сила на новите изменения, ще бъде възможността да се удължи периодът за усвояване на средствата предвидени за 2007 г. Поради забавяне в одобряването на оперативните програми, както и заради икономическата криза, много държави, сред които и България, могат да загубят непохарчените пари за 2007 г. С промяната, подкрепена от Комисията по регионално развитие в доклада на Евгени Кирилов, неусвоените средства за 2007 г. ще бъдат разпределени на равни части и отчетени в следващите години от периода. По този начин ще се спечели допълнително време за усвояване на европейските средства, в момент когато те са крайно необходими.
Част от предложените мерките, които ще засилят използването на европейското финансиране, засягат големите проекти. С тях се въвежда един единствен праг за големи проекти от 50 млн. евро и се дава възможност големите проекти, които са от национална и европейска значимост да се финансират от различни фондове. Това ще позволи да се избегне раздробяването на проекти, включващи различни компоненти, ще улесни управлението, координацията и изпълнението на проектите, и не на последно място, ще се намали рискът от забавяне, дублиране и грешки.
Стъпка в посока на по-голяма гъвкавост и улесняване е възможността държавата-членка да не губи средства от нередности, които сама е засякла и поправила. Новото е, че държавата може отново да използва тези средства за други проекти и не трябва да ги връща в бюджета на ЕС, както досега.
Други промени засягат изясняване и опростяване на изискванията за годишното отчитане на изпълнението на програмите от Управляващите органи; по-лесна промяна на оперативните програми въз основа на анализ вместо на оценка и др.
След положителния вот за Доклада на Евгени Кирилов в Комисията по регионално развитие предстои обсъждането и гласуването му в пленарна зала през месец април.