От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Финансово се стимулира всяка държава-член да предприема стъпки за откриване на нередности
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на ЕП прие Доклада за изменение на Общия регламент за структурните фондове (ЕС 1083/2006), по който докладчик е българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Докладът дава подкрепа за измененията, предложени от Европейската комисия през юли 2009 г. за по-нататъшно улесняване и опростяване на процедурите за използване на средствата от политиката на сближаване. Като докладчик Евгени Кирилов внесе предложения, с които се променят някои от първоначалните текстове на Европейската комисия. Измененията на българския евродепутат се отнасят до мерките в помощ на държавите членки за преодоляване на икономическите трудности и забавянето в усвояването на европейските средства поради финансовата криза.
Промените вървят в двете посоки: на опростяване на процедурите по изпълнението, от една страна, и на финансовото управление, от друга страна. Те са отдавна чакани и желани, както от държавите членки, така и от бенефициентите. Европейският парламент и Европейската сметна палата също нееднократно са призовавали за намаляване на утежнените процедури, особено за крайните получатели на европейското финансиране.
Едно от непосредствените положителни въздействия, след влизането в сила на новите изменения, ще бъде възможността да се удължи периодът за усвояване на средствата предвидени за 2007 г. Поради забавяне в одобряването на оперативните програми, както и заради икономическата криза, много държави, сред които и България, могат да загубят непохарчените пари за 2007 г. С промяната, подкрепена от Комисията по регионално развитие в доклада на Евгени Кирилов, неусвоените средства за 2007 г. ще бъдат разпределени на равни части и отчетени в следващите години от периода. По този начин ще се спечели допълнително време за усвояване на европейските средства, в момент когато те са крайно необходими.
Част от предложените мерките, които ще засилят използването на европейското финансиране, засягат големите проекти. С тях се въвежда един единствен праг за големи проекти от 50 млн. евро и се дава възможност големите проекти, които са от национална и европейска значимост да се финансират от различни фондове. Това ще позволи да се избегне раздробяването на проекти, включващи различни компоненти, ще улесни управлението, координацията и изпълнението на проектите, и не на последно място, ще се намали рискът от забавяне, дублиране и грешки.
Стъпка в посока на по-голяма гъвкавост и улесняване е възможността държавата-членка да не губи средства от нередности, които сама е засякла и поправила. Новото е, че държавата може отново да използва тези средства за други проекти и не трябва да ги връща в бюджета на ЕС, както досега.
Други промени засягат изясняване и опростяване на изискванията за годишното отчитане на изпълнението на програмите от Управляващите органи; по-лесна промяна на оперативните програми въз основа на анализ вместо на оценка и др.
След положителния вот за Доклада на Евгени Кирилов в Комисията по регионално развитие предстои обсъждането и гласуването му в пленарна зала през месец април.