Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Финансово се стимулира всяка държава-член да предприема стъпки за откриване на нередности
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на ЕП прие Доклада за изменение на Общия регламент за структурните фондове (ЕС 1083/2006), по който докладчик е българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Докладът дава подкрепа за измененията, предложени от Европейската комисия през юли 2009 г. за по-нататъшно улесняване и опростяване на процедурите за използване на средствата от политиката на сближаване. Като докладчик Евгени Кирилов внесе предложения, с които се променят някои от първоначалните текстове на Европейската комисия. Измененията на българския евродепутат се отнасят до мерките в помощ на държавите членки за преодоляване на икономическите трудности и забавянето в усвояването на европейските средства поради финансовата криза.
Промените вървят в двете посоки: на опростяване на процедурите по изпълнението, от една страна, и на финансовото управление, от друга страна. Те са отдавна чакани и желани, както от държавите членки, така и от бенефициентите. Европейският парламент и Европейската сметна палата също нееднократно са призовавали за намаляване на утежнените процедури, особено за крайните получатели на европейското финансиране.
Едно от непосредствените положителни въздействия, след влизането в сила на новите изменения, ще бъде възможността да се удължи периодът за усвояване на средствата предвидени за 2007 г. Поради забавяне в одобряването на оперативните програми, както и заради икономическата криза, много държави, сред които и България, могат да загубят непохарчените пари за 2007 г. С промяната, подкрепена от Комисията по регионално развитие в доклада на Евгени Кирилов, неусвоените средства за 2007 г. ще бъдат разпределени на равни части и отчетени в следващите години от периода. По този начин ще се спечели допълнително време за усвояване на европейските средства, в момент когато те са крайно необходими.
Част от предложените мерките, които ще засилят използването на европейското финансиране, засягат големите проекти. С тях се въвежда един единствен праг за големи проекти от 50 млн. евро и се дава възможност големите проекти, които са от национална и европейска значимост да се финансират от различни фондове. Това ще позволи да се избегне раздробяването на проекти, включващи различни компоненти, ще улесни управлението, координацията и изпълнението на проектите, и не на последно място, ще се намали рискът от забавяне, дублиране и грешки.
Стъпка в посока на по-голяма гъвкавост и улесняване е възможността държавата-членка да не губи средства от нередности, които сама е засякла и поправила. Новото е, че държавата може отново да използва тези средства за други проекти и не трябва да ги връща в бюджета на ЕС, както досега.
Други промени засягат изясняване и опростяване на изискванията за годишното отчитане на изпълнението на програмите от Управляващите органи; по-лесна промяна на оперативните програми въз основа на анализ вместо на оценка и др.
След положителния вот за Доклада на Евгени Кирилов в Комисията по регионално развитие предстои обсъждането и гласуването му в пленарна зала през месец април.