В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие с убедително мнозинство (само един глас против) доклада на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Смятаният за доста комплексен и чувствителен в много области доклад, предизвика рекорден брой предложения за изменения. В резултат на балансираните компромисни поправки, предложени от Евгени Кирилов и подкрепени от почти всички политически групи, бяха преодолени голяма част от смятаните за спорни текстове в документа.
По същество докладът на Евгени Кирилов очертава необходимостта от по-голяма роля на Европейския съюз в Южен Кавказ и призовава към изработване на цялостна стратегия на ЕС към страните от региона (Грузия, Армения, Азербайджан).
Докладът прави конструктивни и целесъобразни предложения за участие на ЕС в уреждането на неразрешените конфликти в Грузия (Абхазия, Южна Осетия) и т.нар замразен конфликт в Нагорни Карабах (между Армения и Азербайджан). Според заключенията в документа те са основната пречка за постигане на политическа стабилност, устойчиво социално-икономическо развитие в региона и подобряване на инвестиционния климат, особено в контекста на европейската енергийна сигурност.
Сред заключенията на доклада се отчита и важността на региона за европейското енергийно сътрудничество и сигурност (развитието на Южния енергиен коридор - тръбопроводите "Набуко" и Бял поток), както и се предлага създаване на зона за свободна търговия в региона.