Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евродепутатите Евгени Кирилов и Илиана Иванова призовават страните от ЕС да премахнат временните ограничения за работници от България и Румъния
25.04.2010
Българските евродепутати Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите (С&Д) и Илиана Иванова от Групата на Европейската народна партия (ЕНП), съвместно със свои румънски колеги внесоха в Европейския парламент писмена декларация за премахване на ограниченията за наемане на работа за граждани на новите държави-членки на ЕС.
Българските евродепутати призовават всички държави-членки да премахнат временните ограничения за работници от България и Румъния, които желаят да работят в други европейски държави.
Предвид това, че три години след присъединяването на България и Румъния, гражданите на тези държави не се ползват със същите права като другите граждани на ЕС, Евгени Кирилов и Илиана Иванова вземайки предвид Лисабонската стратегия, са решили да организират инициативата и да внесат декларация в ЕП за събиране на подписи за премахване на ограниченията.
Евродепутатите отстояват позицията, че свободното движение на работна ръка е основен принцип на единния пазар, гарантиран в Договорите, на които е основан Европейския съюз, а настоящите разлики в отношението към новите страни-членки утвърждават разделението в ЕС. Те смятат още, че запазването на ограниченията за наемане на работа възпрепятства пълното използване на възможностите за икономическо възстановяване на Европа.
Анализи показват, че старите страни-членки, които са отворили своите пазари, са получили много повече ползи отколкото проблеми с приемането на работници. От друга страна, новите страни-членки срещат сериозна липса на квалифицирани работници. Проучване на Евростат показва, че не е имало голяма миграция на българи и румънци след присъединяването. Това проучване също показва, че 80 % от българите в чужбина работят. Според анализатори без съмнение това е квота на заетост, за която множество страни от ЕС могат само да мечтаят.
Декларацията, придружена със списък на подписалите я евродепутати, ще бъде предадена на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки.