В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българските евродепутати Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите (С&Д) и Илиана Иванова от Групата на Европейската народна партия (ЕНП), съвместно със свои румънски колеги внесоха в Европейския парламент писмена декларация за премахване на ограниченията за наемане на работа за граждани на новите държави-членки на ЕС.
Българските евродепутати призовават всички държави-членки да премахнат временните ограничения за работници от България и Румъния, които желаят да работят в други европейски държави.
Предвид това, че три години след присъединяването на България и Румъния, гражданите на тези държави не се ползват със същите права като другите граждани на ЕС, Евгени Кирилов и Илиана Иванова вземайки предвид Лисабонската стратегия, са решили да организират инициативата и да внесат декларация в ЕП за събиране на подписи за премахване на ограниченията.
Евродепутатите отстояват позицията, че свободното движение на работна ръка е основен принцип на единния пазар, гарантиран в Договорите, на които е основан Европейския съюз, а настоящите разлики в отношението към новите страни-членки утвърждават разделението в ЕС. Те смятат още, че запазването на ограниченията за наемане на работа възпрепятства пълното използване на възможностите за икономическо възстановяване на Европа.
Анализи показват, че старите страни-членки, които са отворили своите пазари, са получили много повече ползи отколкото проблеми с приемането на работници. От друга страна, новите страни-членки срещат сериозна липса на квалифицирани работници. Проучване на Евростат показва, че не е имало голяма миграция на българи и румънци след присъединяването. Това проучване също показва, че 80 % от българите в чужбина работят. Според анализатори без съмнение това е квота на заетост, за която множество страни от ЕС могат само да мечтаят.
Декларацията, придружена със списък на подписалите я евродепутати, ще бъде предадена на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки.