Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евгени Кирилов представи новите мерки за по-бързо и лесно усвояване на средства от структурните фондове на ЕС
09.04.2010
Евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент и член на Комисията по регионално развитие на ЕП, представи новите мерки за по-бързо и лесно усвояване на средства от структурните фондове на ЕС.
“Нуждата от опростяване на процедурите за използване на европейските фондове придоби още по-голяма важност предвид преодоляването на последиците от икономическата криза. В тази връзка изменението на Общия регламент за структурните фондове на ЕС е в интерес на държавите членки, включително и за България”, заяви Евгени Кирилов.
Новите мерки целят да влезе свеж финансов ресурс в страните-членки, именно чрез структурните фондове.
След измененията неизползваните средства за 2007 г. ще могат да се разделят на 6 равни части и да се добавят равномерно към следващите години от програмния период. Така държавите членки ще могат да изпълнят проекти, които не са били одобрени или не са изпълнени в първоначалните срокове и ще се намали риска от загубата на средства.
Предвижда се също прага за всички големи проекти да стане 50 млн. евро. Въвеждането на един праг за всички големи проекти означава, че за проектите под 50 млн. евро независимо дали са за транспорт или околна среда вече няма да се чака одобрението на Европейската комисия (ЕК), а решението ще се взема от Управляващия орган на съответната оперативна програма.
Във връзка с опростяване на изискванията за използване на структурните фондове се дава нова възможност за авансовите плащания към бенефициентите. Освен банкови гаранции ще могат да се приемат и гаранции от финансови и публични институции или от самите държави членки.
Досега при нередност по програмите на ЕС засечени от ЕК, ОЛАФ или Европейската сметна палата, средствата се губеха за програмата. Сега с новите изменения, държавата членка ако сама е засякла нередностите и ги е поправила, средствата от нередностите, които са били включени в частично затворена програма могат отново да бъдат използвани.
Представените изменения от евродепутат Евгени Кирилов, бяха подкрепени на 18 март 2010 г. от Комисията по регионално развитие на Европейския парламент при гласуването на доклада му относно изменението на Общия регламент за структурните фондове. Проектът на резолюция на Европейския парламент ще бъде гласуван на 21 април 2010 г. на пленарното заседание в Страсбург.
“Очаквам от края на м. юни 2010 г. новите мерки по структурните фондове да влязат в действие, за да се усетят по-бързо и да имат реална стойност”, заяви в заключение г-н Кирилов.