В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент и член на Комисията по регионално развитие на ЕП, представи новите мерки за по-бързо и лесно усвояване на средства от структурните фондове на ЕС.
“Нуждата от опростяване на процедурите за използване на европейските фондове придоби още по-голяма важност предвид преодоляването на последиците от икономическата криза. В тази връзка изменението на Общия регламент за структурните фондове на ЕС е в интерес на държавите членки, включително и за България”, заяви Евгени Кирилов.
Новите мерки целят да влезе свеж финансов ресурс в страните-членки, именно чрез структурните фондове.
След измененията неизползваните средства за 2007 г. ще могат да се разделят на 6 равни части и да се добавят равномерно към следващите години от програмния период. Така държавите членки ще могат да изпълнят проекти, които не са били одобрени или не са изпълнени в първоначалните срокове и ще се намали риска от загубата на средства.
Предвижда се също прага за всички големи проекти да стане 50 млн. евро. Въвеждането на един праг за всички големи проекти означава, че за проектите под 50 млн. евро независимо дали са за транспорт или околна среда вече няма да се чака одобрението на Европейската комисия (ЕК), а решението ще се взема от Управляващия орган на съответната оперативна програма.
Във връзка с опростяване на изискванията за използване на структурните фондове се дава нова възможност за авансовите плащания към бенефициентите. Освен банкови гаранции ще могат да се приемат и гаранции от финансови и публични институции или от самите държави членки.
Досега при нередност по програмите на ЕС засечени от ЕК, ОЛАФ или Европейската сметна палата, средствата се губеха за програмата. Сега с новите изменения, държавата членка ако сама е засякла нередностите и ги е поправила, средствата от нередностите, които са били включени в частично затворена програма могат отново да бъдат използвани.
Представените изменения от евродепутат Евгени Кирилов, бяха подкрепени на 18 март 2010 г. от Комисията по регионално развитие на Европейския парламент при гласуването на доклада му относно изменението на Общия регламент за структурните фондове. Проектът на резолюция на Европейския парламент ще бъде гласуван на 21 април 2010 г. на пленарното заседание в Страсбург.
“Очаквам от края на м. юни 2010 г. новите мерки по структурните фондове да влязат в действие, за да се усетят по-бързо и да имат реална стойност”, заяви в заключение г-н Кирилов.