Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент и член на Комисията по регионално развитие на ЕП, представи новите мерки за по-бързо и лесно усвояване на средства от структурните фондове на ЕС.
“Нуждата от опростяване на процедурите за използване на европейските фондове придоби още по-голяма важност предвид преодоляването на последиците от икономическата криза. В тази връзка изменението на Общия регламент за структурните фондове на ЕС е в интерес на държавите членки, включително и за България”, заяви Евгени Кирилов.
Новите мерки целят да влезе свеж финансов ресурс в страните-членки, именно чрез структурните фондове.
След измененията неизползваните средства за 2007 г. ще могат да се разделят на 6 равни части и да се добавят равномерно към следващите години от програмния период. Така държавите членки ще могат да изпълнят проекти, които не са били одобрени или не са изпълнени в първоначалните срокове и ще се намали риска от загубата на средства.
Предвижда се също прага за всички големи проекти да стане 50 млн. евро. Въвеждането на един праг за всички големи проекти означава, че за проектите под 50 млн. евро независимо дали са за транспорт или околна среда вече няма да се чака одобрението на Европейската комисия (ЕК), а решението ще се взема от Управляващия орган на съответната оперативна програма.
Във връзка с опростяване на изискванията за използване на структурните фондове се дава нова възможност за авансовите плащания към бенефициентите. Освен банкови гаранции ще могат да се приемат и гаранции от финансови и публични институции или от самите държави членки.
Досега при нередност по програмите на ЕС засечени от ЕК, ОЛАФ или Европейската сметна палата, средствата се губеха за програмата. Сега с новите изменения, държавата членка ако сама е засякла нередностите и ги е поправила, средствата от нередностите, които са били включени в частично затворена програма могат отново да бъдат използвани.
Представените изменения от евродепутат Евгени Кирилов, бяха подкрепени на 18 март 2010 г. от Комисията по регионално развитие на Европейския парламент при гласуването на доклада му относно изменението на Общия регламент за структурните фондове. Проектът на резолюция на Европейския парламент ще бъде гласуван на 21 април 2010 г. на пленарното заседание в Страсбург.
“Очаквам от края на м. юни 2010 г. новите мерки по структурните фондове да влязат в действие, за да се усетят по-бързо и да имат реална стойност”, заяви в заключение г-н Кирилов.