Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Български евродепутати обсъдиха с еврокомисаря Фюле предизвикателствата пред европейската интеграция на Македония
19.05.2010
В рамките на провеждащата се в Страсбург пленарна сесия на Европейския парламент български евродепутати, представители на всички политически групи, проведоха среща с европейския комисар по разширяването и политиката на добросъседство Щефан Фюле.
Основна тема на срещата, която се организира по инициатива на евродепутата от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов, бяха предизвикателствата пред европейската интеграция на Македония.
В рамките на едночасовия разговор бяха засегнати редица текущи въпроси, свързани както с двустранните отношения между България и Македония, така и с перспективите за интеграция в ЕС, спазването на човешките права на гражданите с българско самосъзнание и изпълнението на Копенхагенските критерии от страна на властите в Скопие.
Еврокомисарят Щефан Фюле изслуша внимателно всички евродепутати и изрази загриженост по поставените въпроси като сподели, че ще продължи да следи отблизо отношенията на Македония със съседите. За него е съществен фактът, че евродепутати - представители на всички политически сили изразяват единно мнение по отношение на въпросите, свързани с интеграцията на Македония към ЕС.
"Много е важно да се разбере, че целта на нашата среща (с еврокомисаря Фюле) не е да навреди на Македония, а тъкмо обратното - да даде основа за европейски стандарт в добросъседските отношения и спазването на човешките права", заяви в коментар след срещата Евгени Кирилов.
Андрей Ковачев, председател на българската делегация в Групата на ЕНП е удовлетворен от думите на комисаря Фюле, че проблемът с името на Македония е само върхът на айсберга от всички съществуващи проблеми със съседите. "Както знаем, невидимата част на айсберга е по- опасната и отсега трябва да бъдат взети мерки, за да бъдат преодолени трудностите в нашия регион. Общата история на двете държави трябва да ни обединява, а не да ни разединява", подчерта Ковачев.
"Ние, като български граждани, даваме ясен сигнал, че България няма да толерира случаи като този със Спаска Митрова, където има погазване на човешки права и ще защитава своите национални интереси", сподели Надежда Нейнски от Групата на ЕНП.
От своя страна еврокомисарят Щефан Фюле заяви, че няма да толерира подобни явления. По думите му, въпросът с името не е единственият проблем пред Македония и когато започнат същинските преговори за членство в ЕС, той ще има по- голям инструментариум за въздействие. Еврокомисарят приветства политическия консенсус в България по отношение на интеграцията на Македония в ЕС.
От българска страна на срещата присъстваха Евгени Кирилов (Групата на социалистите и демократите (С&Д), Андрей Ковачев и Надежда Нейнски (Група на Европейската народна партия (ЕНП), Метин Казак и Станимир Илчев (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и Димитър Стоянов (Независими).