1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
С огромно мнозинство ЕП одобри доклада на Евгени Кирилов за нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ
Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата предшествал гласуването на изготвения от него доклад за "Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ". По-рано днес евродепутатите одобриха предложения документ с огромно мнозинство.
"Южен Кавказ не е само регион граничещ с Европейския съюз (България и Румъния имат морска граница с него), но и регион от голямо стратегическо значение за ЕС от гледна точка на политика, икономика и сигурност. Следователно основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС", заяви в началото на дебата Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че "Европейският парламент подкрепя активно всички инициативи на ЕС, които увеличават присъствието на Съюза в региона и в частност що се отнася до най-скорошната му - Източното партньорство". Евгени Кирилов изрази надежда, че този нов процес (Източното партньорство) ще допринесе за допълнителното сближаване на трите страни с Европа и нейните ценности, като подчерта, че този процес е двупосочен и "изисква усилия и отдаденост от двете страни".
"Стратегическото геополитическо разположение на региона, нарастващата му роля на важен енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, както и увеличаващата се загриженост на ЕС в областта на енергийната сигурност, предполагат нарастващо присъствие на Съюза в региона, включително в завършването на тръбопровода "Набуко".
Въпреки това, тези амбициозни политики на ЕС ще бъдат трудно реализирани, в сянката на неразрешените конфликти в Грузия и Нагорни Карабах", подчерта Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че конфликтът от 2008 г. в Грузия е дал възможност на ЕС да осъзнае необходимостта да играе по-активна роля в региона, "особено що се отнася до превенцията и управлението на конфликти".Според Евгени Кирилов, това заключение важи с най-голяма сила при конфликта в Нагорни Карабах, "където отсъствието на ЕС се усеща изключително силно".
"Конфликтите в региона изискват специални усилия и от гледна точка на стотиците хиляди изселници в региона, чието положение остава неприемливо, има сериозно хуманитарно измерение и представлява пречка в развитието на трите страни", допълни Евгени Кирилов. Накрая той подчерта: "ЕС разполага със средствата и опита да допринесе за създаването на по-толерантна атмосфера в Южен Кавказ."