От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
С огромно мнозинство ЕП одобри доклада на Евгени Кирилов за нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ
Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата предшествал гласуването на изготвения от него доклад за "Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ". По-рано днес евродепутатите одобриха предложения документ с огромно мнозинство.
"Южен Кавказ не е само регион граничещ с Европейския съюз (България и Румъния имат морска граница с него), но и регион от голямо стратегическо значение за ЕС от гледна точка на политика, икономика и сигурност. Следователно основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС", заяви в началото на дебата Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че "Европейският парламент подкрепя активно всички инициативи на ЕС, които увеличават присъствието на Съюза в региона и в частност що се отнася до най-скорошната му - Източното партньорство". Евгени Кирилов изрази надежда, че този нов процес (Източното партньорство) ще допринесе за допълнителното сближаване на трите страни с Европа и нейните ценности, като подчерта, че този процес е двупосочен и "изисква усилия и отдаденост от двете страни".
"Стратегическото геополитическо разположение на региона, нарастващата му роля на важен енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, както и увеличаващата се загриженост на ЕС в областта на енергийната сигурност, предполагат нарастващо присъствие на Съюза в региона, включително в завършването на тръбопровода "Набуко".
Въпреки това, тези амбициозни политики на ЕС ще бъдат трудно реализирани, в сянката на неразрешените конфликти в Грузия и Нагорни Карабах", подчерта Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че конфликтът от 2008 г. в Грузия е дал възможност на ЕС да осъзнае необходимостта да играе по-активна роля в региона, "особено що се отнася до превенцията и управлението на конфликти".Според Евгени Кирилов, това заключение важи с най-голяма сила при конфликта в Нагорни Карабах, "където отсъствието на ЕС се усеща изключително силно".
"Конфликтите в региона изискват специални усилия и от гледна точка на стотиците хиляди изселници в региона, чието положение остава неприемливо, има сериозно хуманитарно измерение и представлява пречка в развитието на трите страни", допълни Евгени Кирилов. Накрая той подчерта: "ЕС разполага със средствата и опита да допринесе за създаването на по-толерантна атмосфера в Южен Кавказ."