В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
С огромно мнозинство ЕП одобри доклада на Евгени Кирилов за нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ
Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата предшествал гласуването на изготвения от него доклад за "Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ". По-рано днес евродепутатите одобриха предложения документ с огромно мнозинство.
"Южен Кавказ не е само регион граничещ с Европейския съюз (България и Румъния имат морска граница с него), но и регион от голямо стратегическо значение за ЕС от гледна точка на политика, икономика и сигурност. Следователно основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС", заяви в началото на дебата Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че "Европейският парламент подкрепя активно всички инициативи на ЕС, които увеличават присъствието на Съюза в региона и в частност що се отнася до най-скорошната му - Източното партньорство". Евгени Кирилов изрази надежда, че този нов процес (Източното партньорство) ще допринесе за допълнителното сближаване на трите страни с Европа и нейните ценности, като подчерта, че този процес е двупосочен и "изисква усилия и отдаденост от двете страни".
"Стратегическото геополитическо разположение на региона, нарастващата му роля на важен енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, както и увеличаващата се загриженост на ЕС в областта на енергийната сигурност, предполагат нарастващо присъствие на Съюза в региона, включително в завършването на тръбопровода "Набуко".
Въпреки това, тези амбициозни политики на ЕС ще бъдат трудно реализирани, в сянката на неразрешените конфликти в Грузия и Нагорни Карабах", подчерта Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че конфликтът от 2008 г. в Грузия е дал възможност на ЕС да осъзнае необходимостта да играе по-активна роля в региона, "особено що се отнася до превенцията и управлението на конфликти".Според Евгени Кирилов, това заключение важи с най-голяма сила при конфликта в Нагорни Карабах, "където отсъствието на ЕС се усеща изключително силно".
"Конфликтите в региона изискват специални усилия и от гледна точка на стотиците хиляди изселници в региона, чието положение остава неприемливо, има сериозно хуманитарно измерение и представлява пречка в развитието на трите страни", допълни Евгени Кирилов. Накрая той подчерта: "ЕС разполага със средствата и опита да допринесе за създаването на по-толерантна атмосфера в Южен Кавказ."