Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
С огромно мнозинство ЕП одобри доклада на Евгени Кирилов за нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ
Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата предшествал гласуването на изготвения от него доклад за "Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ". По-рано днес евродепутатите одобриха предложения документ с огромно мнозинство.
"Южен Кавказ не е само регион граничещ с Европейския съюз (България и Румъния имат морска граница с него), но и регион от голямо стратегическо значение за ЕС от гледна точка на политика, икономика и сигурност. Следователно основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС", заяви в началото на дебата Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че "Европейският парламент подкрепя активно всички инициативи на ЕС, които увеличават присъствието на Съюза в региона и в частност що се отнася до най-скорошната му - Източното партньорство". Евгени Кирилов изрази надежда, че този нов процес (Източното партньорство) ще допринесе за допълнителното сближаване на трите страни с Европа и нейните ценности, като подчерта, че този процес е двупосочен и "изисква усилия и отдаденост от двете страни".
"Стратегическото геополитическо разположение на региона, нарастващата му роля на важен енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, както и увеличаващата се загриженост на ЕС в областта на енергийната сигурност, предполагат нарастващо присъствие на Съюза в региона, включително в завършването на тръбопровода "Набуко".
Въпреки това, тези амбициозни политики на ЕС ще бъдат трудно реализирани, в сянката на неразрешените конфликти в Грузия и Нагорни Карабах", подчерта Евгени Кирилов.
Българският евродепутат припомни, че конфликтът от 2008 г. в Грузия е дал възможност на ЕС да осъзнае необходимостта да играе по-активна роля в региона, "особено що се отнася до превенцията и управлението на конфликти".Според Евгени Кирилов, това заключение важи с най-голяма сила при конфликта в Нагорни Карабах, "където отсъствието на ЕС се усеща изключително силно".
"Конфликтите в региона изискват специални усилия и от гледна точка на стотиците хиляди изселници в региона, чието положение остава неприемливо, има сериозно хуманитарно измерение и представлява пречка в развитието на трите страни", допълни Евгени Кирилов. Накрая той подчерта: "ЕС разполага със средствата и опита да допринесе за създаването на по-толерантна атмосфера в Южен Кавказ."