Във вторник вечерта в Европейския парламент в Страсбург се проведе дебат относно Европейската политика на съседство. Дебатът е от особено значение имайки предвид динамиката на събития както в южните, така и в източните съседи на ЕС.
Евгени Кирилов взе участие в "Ден на добрата новина". Събитието се проведе тази сутрин в Брюксел по инициатива на Бриджит Чернота, бивш високопоставен служител на Европейската комисия, ангажирана с присъединяването на България към ЕС. В „Деня на добрата новина“ бяха представени проекти, които се осъществяват от граждански организации или частни лица в България, и които съдействат за професионално обучение на млади хора, развитието на туризма, социално подпомагане на хора в неравностойно положение, развитие на изкуството и занаятите. В своето изказване след представянето на проектите, Евгени Кирилов заяви: "Искрено съм развълнуван от тази брилянтна инициатива, която е в пълно съзвучие с Европейската година на гражданите. Г-жа Чернота от много време работи с България и не е забравила нашата страна и след като напуска Европейската комисия. Тя е блестящ пример какво означава да обичаш България и дава пример за това и на самите нас“.
По време на обяд по покана на министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багъш, българският евродепутат Евгени Кирилов го информира за сериозните трудности, които страната ни вече изпитва, във връзка с нелегалната имиграция на сирийски бежанци.
Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
Приетите предложения на българския евродепутат се отнасят до два основни взаимносвързани проблема, с които се сблъскват бенефициентите на средства от настоящата Седма рамкова програма за научни изследвания на Европейския съюз. Евгени Кирилов предлага да се преразгледа т. нар. правило "един проект за една тема" и призовава за въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" при избора на проекти. Правилото "един проект за една тема" силно ограничава и стеснява броя и националността на бенефициентите на изследователски проекти. Съществуването му обезкуражава ползвателите да кандидатстват с проекти и води до избор на по-слаби проекти, които обаче единствени покриват дадена тема. В резултат, много малко сфери и региони могат да усетят въздействието на вложените ресурси за научна и развойна дейност от тази специализирана програма. Това е едно силно рестриктивно правило, което засяга в голяма степен страните-членки от последната вълна на разширяване на ЕС, в това число и България.
Въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" означава да се даде по-голям шанс на повече иновативни и конкурентни проектни идеи да бъдат реализирани след като са получили висока оценка за уместност и очаквани резултати. Един такъв подход също така ще ускори процеса на реализация на иновативните идеи и ползата от тях ще се усети по-бързо от гражданите и бизнеса.