Анализ на Евгени Кирилов относно състоянието по усвояване на средствата от структурните фондове в България на базата на тримесечната справка на ЕК за периода октомври-декември 2011 г.
01.02.2012
В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Евгени Кирилов предлага да се създаде съвместна експертна комисия по история и образование между България и Македония
24.01.2012
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
Евгени Кирилов пита министър Дончев относно връщането на евро пари от Община Сливен
18.01.2012
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евгени Кирилов се застъпва за това повече иновативни идеи и проекти да получат шанс за реализация по програмите за научни изследвания на ЕС
07.09.2010
Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
Приетите предложения на българския евродепутат се отнасят до два основни взаимносвързани проблема, с които се сблъскват бенефициентите на средства от настоящата Седма рамкова програма за научни изследвания на Европейския съюз. Евгени Кирилов предлага да се преразгледа т. нар. правило "един проект за една тема" и призовава за въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" при избора на проекти. Правилото "един проект за една тема" силно ограничава и стеснява броя и националността на бенефициентите на изследователски проекти. Съществуването му обезкуражава ползвателите да кандидатстват с проекти и води до избор на по-слаби проекти, които обаче единствени покриват дадена тема. В резултат, много малко сфери и региони могат да усетят въздействието на вложените ресурси за научна и развойна дейност от тази специализирана програма. Това е едно силно рестриктивно правило, което засяга в голяма степен страните-членки от последната вълна на разширяване на ЕС, в това число и България.
Въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" означава да се даде по-голям шанс на повече иновативни и конкурентни проектни идеи да бъдат реализирани след като са получили висока оценка за уместност и очаквани резултати. Един такъв подход също така ще ускори процеса на реализация на иновативните идеи и ползата от тях ще се усети по-бързо от гражданите и бизнеса.