Цинично е да се иска тракийските българи да търсят решение на въпроса с имотите от турските съдилища. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов по повод 85 годишнината от подписването на Ангорския договор между България и Турция.
Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов взе участие в организираната от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ международна конференция на тема: “Членството на България в ЕС – три години по-късно”.
Пред участниците в конференцията Евгени Кирилов засегна темата за ползите и проблемите пред страната ни при прилагане на политиката на сближаване, като акцентира върху усвояването на евросредствата и тяхното разплащане.
Силно се надявам че новите страни-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи след 2013 г. Това мнение изказа българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата за бъдещето на политиката на сближаване, който се проведе тази сутрин по време на пленарната сесия в Брюксел. В изказването си българският евродепутат обърна особено внимание на въпроса за бюджета на структурните фондове след 2013 г.
Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
Приетите предложения на българския евродепутат се отнасят до два основни взаимносвързани проблема, с които се сблъскват бенефициентите на средства от настоящата Седма рамкова програма за научни изследвания на Европейския съюз. Евгени Кирилов предлага да се преразгледа т. нар. правило "един проект за една тема" и призовава за въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" при избора на проекти. Правилото "един проект за една тема" силно ограничава и стеснява броя и националността на бенефициентите на изследователски проекти. Съществуването му обезкуражава ползвателите да кандидатстват с проекти и води до избор на по-слаби проекти, които обаче единствени покриват дадена тема. В резултат, много малко сфери и региони могат да усетят въздействието на вложените ресурси за научна и развойна дейност от тази специализирана програма. Това е едно силно рестриктивно правило, което засяга в голяма степен страните-членки от последната вълна на разширяване на ЕС, в това число и България.
Въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" означава да се даде по-голям шанс на повече иновативни и конкурентни проектни идеи да бъдат реализирани след като са получили висока оценка за уместност и очаквани резултати. Един такъв подход също така ще ускори процеса на реализация на иновативните идеи и ползата от тях ще се усети по-бързо от гражданите и бизнеса.