На заседание на Комисията по външна политика на Европейския парламент днес бе гласуван доклада за напредъка на Македония по пътя към ЕС за 2009 г. В окончателният текст на доклада бяха записани и поправките внесени по инициатива на българските евродепутати Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите (С&Д) и Андрей Ковачев от Групата на Европейската народна партия (ЕНП).
По време на обсъждане на доклада за напредъка на Македония за 2009 на заседание на Комисията по външна политика на Европейския парламент българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов постави отново въпроса за Спаска Митрова пред върховния представител на ЕС в Македония Ерван Фуере.
Дунавската стратегия на ЕС ще допринесе за разрешаването на общи проблеми, посредством по-ефективно насочване на наличните фондове. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов по време на дебата в пленарна зала на предложението за Европейска стратегия за Дунавския регион. Българският евродепутат е съавтор на предложението за резолюция на ЕП.
Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
Приетите предложения на българския евродепутат се отнасят до два основни взаимносвързани проблема, с които се сблъскват бенефициентите на средства от настоящата Седма рамкова програма за научни изследвания на Европейския съюз. Евгени Кирилов предлага да се преразгледа т. нар. правило "един проект за една тема" и призовава за въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" при избора на проекти. Правилото "един проект за една тема" силно ограничава и стеснява броя и националността на бенефициентите на изследователски проекти. Съществуването му обезкуражава ползвателите да кандидатстват с проекти и води до избор на по-слаби проекти, които обаче единствени покриват дадена тема. В резултат, много малко сфери и региони могат да усетят въздействието на вложените ресурси за научна и развойна дейност от тази специализирана програма. Това е едно силно рестриктивно правило, което засяга в голяма степен страните-членки от последната вълна на разширяване на ЕС, в това число и България.
Въвеждането на по-гъвкав тематичен подход "отдолу-нагоре" означава да се даде по-голям шанс на повече иновативни и конкурентни проектни идеи да бъдат реализирани след като са получили висока оценка за уместност и очаквани резултати. Един такъв подход също така ще ускори процеса на реализация на иновативните идеи и ползата от тях ще се усети по-бързо от гражданите и бизнеса.