Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Мълчаливото толериране на втора класа граждани в ЕС поставя под въпрос интегритета на ЕС като цяло
09.09.2010
По време на снощното пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург, Евгени Кирилов направи критично изказване срещу ограниченията за българските и румънски работници в някои от държавите -членки на ЕС и призова тези държави да премахнат по-бързо временните ограничения.
“Предлагането и търсенето на работна сила са факторите, които определят количеството и посоката на потока от работници, а не ограниченията за достъпа до пазара на труда. Запазването на ограниченията за наемане на работа възпрепятства пълното използване на възможностите за икономическо възстановяване на Европа", заяви по време на изказването си Евгени Кирилов. Той допълни, че са малко вероятни бъдещи засилени емиграционни потоци от България и Румъния към други страни в евросъюза. Анализите показват, че емиграционните потоци от България и Румъния след присъединяването не са по-високи от емиграцията на граждани от страни извън ЕС.
“Тези ограничения стимулират създаването на лоши практики, дължащи се на уязвимостта на нелегалните работници, които лесно могат да бъдат експлоатирани", подчерта българският евродепутат. Той се позова на комисаря Карел де Гухт, според когото потокът от работници няма да се промени, ако стане официален. Но резултатът е, че работниците ще започнат да плащат социални вноски и данъци.
“Недискриминацията и свободата на движение са основните права на всеки работник в ЕС и е жалко, че някои държави-членки на ЕС са решили да не се съобразят с тези основни принципи. Мълчаливото толериране на "втора класа" гражданство в ЕС поставя под въпрос ценностната система и стойности на ЕС като цяло”, заяви в заключение на изказването си Евгени Кирилов.