В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
По време на снощното пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург, Евгени Кирилов направи критично изказване срещу ограниченията за българските и румънски работници в някои от държавите -членки на ЕС и призова тези държави да премахнат по-бързо временните ограничения.
“Предлагането и търсенето на работна сила са факторите, които определят количеството и посоката на потока от работници, а не ограниченията за достъпа до пазара на труда. Запазването на ограниченията за наемане на работа възпрепятства пълното използване на възможностите за икономическо възстановяване на Европа", заяви по време на изказването си Евгени Кирилов. Той допълни, че са малко вероятни бъдещи засилени емиграционни потоци от България и Румъния към други страни в евросъюза. Анализите показват, че емиграционните потоци от България и Румъния след присъединяването не са по-високи от емиграцията на граждани от страни извън ЕС.
“Тези ограничения стимулират създаването на лоши практики, дължащи се на уязвимостта на нелегалните работници, които лесно могат да бъдат експлоатирани", подчерта българският евродепутат. Той се позова на комисаря Карел де Гухт, според когото потокът от работници няма да се промени, ако стане официален. Но резултатът е, че работниците ще започнат да плащат социални вноски и данъци.
“Недискриминацията и свободата на движение са основните права на всеки работник в ЕС и е жалко, че някои държави-членки на ЕС са решили да не се съобразят с тези основни принципи. Мълчаливото толериране на "втора класа" гражданство в ЕС поставя под въпрос ценностната система и стойности на ЕС като цяло”, заяви в заключение на изказването си Евгени Кирилов.