Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
По време на снощното пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург, Евгени Кирилов направи критично изказване срещу ограниченията за българските и румънски работници в някои от държавите -членки на ЕС и призова тези държави да премахнат по-бързо временните ограничения.
“Предлагането и търсенето на работна сила са факторите, които определят количеството и посоката на потока от работници, а не ограниченията за достъпа до пазара на труда. Запазването на ограниченията за наемане на работа възпрепятства пълното използване на възможностите за икономическо възстановяване на Европа", заяви по време на изказването си Евгени Кирилов. Той допълни, че са малко вероятни бъдещи засилени емиграционни потоци от България и Румъния към други страни в евросъюза. Анализите показват, че емиграционните потоци от България и Румъния след присъединяването не са по-високи от емиграцията на граждани от страни извън ЕС.
“Тези ограничения стимулират създаването на лоши практики, дължащи се на уязвимостта на нелегалните работници, които лесно могат да бъдат експлоатирани", подчерта българският евродепутат. Той се позова на комисаря Карел де Гухт, според когото потокът от работници няма да се промени, ако стане официален. Но резултатът е, че работниците ще започнат да плащат социални вноски и данъци.
“Недискриминацията и свободата на движение са основните права на всеки работник в ЕС и е жалко, че някои държави-членки на ЕС са решили да не се съобразят с тези основни принципи. Мълчаливото толериране на "втора класа" гражданство в ЕС поставя под въпрос ценностната система и стойности на ЕС като цяло”, заяви в заключение на изказването си Евгени Кирилов.