Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Процесът на преговори за членството на Македония в ЕС ще допринесе за увеличаване на вниманието към случващото се в страната, особено към прояви на краен национализъм
15.10.2009
Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов по време на заседание на Комисията на външни отношения на ЕП, на което еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен представи доклада "Обща стратегия на разширяването на ЕС 2009-2010", и докладите за напредъка на държавите от страните от Западните Балкани по пътя им към членство в ЕС.
В изказването си Евгени Кирилов изказа подкрепа за основните препоръки, посочени в доклада представен от европейския комисар Оли Рен "защото перспективите за интеграция на страните от Западните Балкани създават стабилност в региона".
"Препоръката за започване на преговори за членство с Македония, както и отмяната на визите - стъпка, на която аз, като докладчик в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония, държах и подкрепях - може да изиграе много положителна роля за развитието на страната", подчерта в изказването си българския евродепутат.
"Особено що се отнася до отмяната на визите - ефектът ще бъде, че млади хора и македонски граждани като цяло, ще имат свободата да пътуват и то най-вече в съседните Гърция и България и ще се убедят сами, че страната им не е "обградена от вълци", както тиражират някои медии и говорят някои политици в Македония", изтъкна още Евгени Кирилов.
"Самият процес на преговори ще допринесе за едно по-засилено наблюдение на ситуацията в Македония и в този план трябва да е ясно, че ще се увеличи вниманието към случващото се в страната, включително и към някои негативни прояви. Като цяло македонските власти трябва да разберат, че изграждането на нация особено, когато тя започва преговори за членство в Европейския съюз, не може да има нищо общо с крайния национализъм или с грубата манипулация на историята на съседите", завърши Евгени Кирилов.
В отговора си в края на заседанието на Комисията по външни отношения, европейският комисар по разширяването Оли Рен засегна въпроса на Евгени Кирилов, изтъквайки, че отмяната на визовия режим е едно добро лекарство срещу национализма в Македония.