В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов по време на заседание на Комисията на външни отношения на ЕП, на което еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен представи доклада "Обща стратегия на разширяването на ЕС 2009-2010", и докладите за напредъка на държавите от страните от Западните Балкани по пътя им към членство в ЕС.
В изказването си Евгени Кирилов изказа подкрепа за основните препоръки, посочени в доклада представен от европейския комисар Оли Рен "защото перспективите за интеграция на страните от Западните Балкани създават стабилност в региона".
"Препоръката за започване на преговори за членство с Македония, както и отмяната на визите - стъпка, на която аз, като докладчик в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Македония, държах и подкрепях - може да изиграе много положителна роля за развитието на страната", подчерта в изказването си българския евродепутат.
"Особено що се отнася до отмяната на визите - ефектът ще бъде, че млади хора и македонски граждани като цяло, ще имат свободата да пътуват и то най-вече в съседните Гърция и България и ще се убедят сами, че страната им не е "обградена от вълци", както тиражират някои медии и говорят някои политици в Македония", изтъкна още Евгени Кирилов.
"Самият процес на преговори ще допринесе за едно по-засилено наблюдение на ситуацията в Македония и в този план трябва да е ясно, че ще се увеличи вниманието към случващото се в страната, включително и към някои негативни прояви. Като цяло македонските власти трябва да разберат, че изграждането на нация особено, когато тя започва преговори за членство в Европейския съюз, не може да има нищо общо с крайния национализъм или с грубата манипулация на историята на съседите", завърши Евгени Кирилов.
В отговора си в края на заседанието на Комисията по външни отношения, европейският комисар по разширяването Оли Рен засегна въпроса на Евгени Кирилов, изтъквайки, че отмяната на визовия режим е едно добро лекарство срещу национализма в Македония.