Във вторник вечерта в Европейския парламент в Страсбург се проведе дебат относно Европейската политика на съседство. Дебатът е от особено значение имайки предвид динамиката на събития както в южните, така и в източните съседи на ЕС.
Евгени Кирилов взе участие в "Ден на добрата новина". Събитието се проведе тази сутрин в Брюксел по инициатива на Бриджит Чернота, бивш високопоставен служител на Европейската комисия, ангажирана с присъединяването на България към ЕС. В „Деня на добрата новина“ бяха представени проекти, които се осъществяват от граждански организации или частни лица в България, и които съдействат за професионално обучение на млади хора, развитието на туризма, социално подпомагане на хора в неравностойно положение, развитие на изкуството и занаятите. В своето изказване след представянето на проектите, Евгени Кирилов заяви: "Искрено съм развълнуван от тази брилянтна инициатива, която е в пълно съзвучие с Европейската година на гражданите. Г-жа Чернота от много време работи с България и не е забравила нашата страна и след като напуска Европейската комисия. Тя е блестящ пример какво означава да обичаш България и дава пример за това и на самите нас“.
По време на обяд по покана на министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багъш, българският евродепутат Евгени Кирилов го информира за сериозните трудности, които страната ни вече изпитва, във връзка с нелегалната имиграция на сирийски бежанци.
Българските евродепутати Евгени Кирилов (Група на социалистите и демократите в ЕП (С&Д) и Станимир Илчев (Алианс на либералите и демократите за Европа, (АЛДЕ) проведоха среща със студенти от Варненския свободен университет от три магистърски програми в сферата на публичната администрация и управлението на европейски и международни бизнес проекти. Срещата бе в рамките на едноседмичния стаж на варненските студенти към европейските институции в Брюксел.
В изложението си пред студентите Евгени Кирилов обърна внимание на въпроса за нарасналата роля на Европейския парламент след приемането на Договора от Лисабон и изравняването му със Съвета на ЕС в законотворческия процес. Той даде като пример за реална евродемокрация в действие инициирания от ЕП критичен дебат по случая с експулсирането на ромите от Франция, в резултат на който еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг предупреди вчера, че ЕК готви наказателна процедура срещу Франция.
Евгени Кирилов подчерта необходимостта от национален консенсус по дългосрочните цели на България в рамките на Европейския съюз, особено в контекста на Европейската стратегия за развитие - "Европа 2020". Според българският евродепутат страната ни трябва да положи усилия да обучи собствени елитни кадри, мотивирани и добре платени, които да работят за усвояването на европейските средства и осъществяване на европейските приоритети на България, вместо да се прибягва до скъпоструващите експерти от Световната банка.
От своя страна Станимир Илчев постави акцент върху бъдещето на ЕС и необходимостта от засилване на единния пазар. Според Станимир Илчев "икономическата криза напълно е проявила характеристиките на шокова ситуация и на отрезвител, а сега вече играе ролята и на тонизатор на множество общоевропейски и световни процеси".
"Европейският съюз трябва решително и без забавяне да върви към създаването на една обща икономическа стратегия. В този смисъл финансовият сектор може още да се унифицира и да се оптимизира", заяви Станимир Илчев.
В проведената дискусия със студентите Станимир Илчев отговори утвърдително на въпроса "успели ли са българските евродепутати да излязат с единна стратегия по определен проблем" и даде за пример случая "Спаска Митрова". Според него, в този конкретен случай, българските евродепутати, обединени от националния интерес, много успешно са защитили позицията на страната пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. Друга тема, довела до съвместни действия на българските представители в ЕП, е казусът с ограниченията за достъп до трудовите пазари в няколко държави-членки за български и румънски работници.
На въпрос "кога реално България може да влезе в Еврозоната" Евгени Кирилов отговори, че това е възможно до 4 години при най-оптимистичния сценарий. "Това обаче не трябва да бъде самоцел", подчерта Евгени Кирилов, давайки за пример поставената цел от финансовия министър в тази посока в края на миналата година, довело "до доста негативно въздействие върху цялостното икономическо и финансово състояние на България". Евгени Кирилов акцентира върху необходимостта всяка държава да преценява реалната си финансово-икономическа ситуация, преди да вземе решение за влизането в еврозоната и даде пример с Чехия, която в това отношение е в добра кондиция, но не си поставя подобни краткосрочни цели.