На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Българските евродепутати Евгени Кирилов (Група на социалистите и демократите в ЕП (С&Д) и Станимир Илчев (Алианс на либералите и демократите за Европа, (АЛДЕ) проведоха среща със студенти от Варненския свободен университет от три магистърски програми в сферата на публичната администрация и управлението на европейски и международни бизнес проекти. Срещата бе в рамките на едноседмичния стаж на варненските студенти към европейските институции в Брюксел.
В изложението си пред студентите Евгени Кирилов обърна внимание на въпроса за нарасналата роля на Европейския парламент след приемането на Договора от Лисабон и изравняването му със Съвета на ЕС в законотворческия процес. Той даде като пример за реална евродемокрация в действие инициирания от ЕП критичен дебат по случая с експулсирането на ромите от Франция, в резултат на който еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг предупреди вчера, че ЕК готви наказателна процедура срещу Франция.
Евгени Кирилов подчерта необходимостта от национален консенсус по дългосрочните цели на България в рамките на Европейския съюз, особено в контекста на Европейската стратегия за развитие - "Европа 2020". Според българският евродепутат страната ни трябва да положи усилия да обучи собствени елитни кадри, мотивирани и добре платени, които да работят за усвояването на европейските средства и осъществяване на европейските приоритети на България, вместо да се прибягва до скъпоструващите експерти от Световната банка.
От своя страна Станимир Илчев постави акцент върху бъдещето на ЕС и необходимостта от засилване на единния пазар. Според Станимир Илчев "икономическата криза напълно е проявила характеристиките на шокова ситуация и на отрезвител, а сега вече играе ролята и на тонизатор на множество общоевропейски и световни процеси".
"Европейският съюз трябва решително и без забавяне да върви към създаването на една обща икономическа стратегия. В този смисъл финансовият сектор може още да се унифицира и да се оптимизира", заяви Станимир Илчев.
В проведената дискусия със студентите Станимир Илчев отговори утвърдително на въпроса "успели ли са българските евродепутати да излязат с единна стратегия по определен проблем" и даде за пример случая "Спаска Митрова". Според него, в този конкретен случай, българските евродепутати, обединени от националния интерес, много успешно са защитили позицията на страната пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. Друга тема, довела до съвместни действия на българските представители в ЕП, е казусът с ограниченията за достъп до трудовите пазари в няколко държави-членки за български и румънски работници.
На въпрос "кога реално България може да влезе в Еврозоната" Евгени Кирилов отговори, че това е възможно до 4 години при най-оптимистичния сценарий. "Това обаче не трябва да бъде самоцел", подчерта Евгени Кирилов, давайки за пример поставената цел от финансовия министър в тази посока в края на миналата година, довело "до доста негативно въздействие върху цялостното икономическо и финансово състояние на България". Евгени Кирилов акцентира върху необходимостта всяка държава да преценява реалната си финансово-икономическа ситуация, преди да вземе решение за влизането в еврозоната и даде пример с Чехия, която в това отношение е в добра кондиция, но не си поставя подобни краткосрочни цели.