Eвгени Кирилов пред "Аргументи-БГ" в интервю на Весела Веселинова "Изоставаме непростимо и рискуваме да загубим много средства от ЕС"
03.10.2012
Български граждани могат да разчитат на закрила в страните, където нямаме посолство
04.09.2012
Евгени Кирилов предлага по-голяма роля на делегациите на ЕС за консулска закрила на европейските граждани, които нямат свое представителство в трети страни
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие предложенията на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов към становището за по-голяма консулска закрила на граждани на ЕС в трети страни. Поправките предвиждат гражданите на Съюза, намиращи се в трети страни, в които нямат свое дипломатическо представителство, да могат да се обръщат към делегациите на ЕС в тази страна за съдействие и в случай на застрашена сигурност, арестуване или затвор.
Евгени Кирилов пред Агенция "Фокус": На изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете трябва да се реагира на двустранно ниво
28.08.2012
Брюксел. Белгийски институции вероятно са предложили домакинство на изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете, вероятно, без да се вгледат в чисто научната същност. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов по повод предстоящата през октомври изложба в Кралския дворец в Брюксел на колекция от средновековни църковни ръкописи. По думите му – в случая трябва да се реагира на двустранна основа. Мегаломанските манипулации на историята вземат връх в нашата съседка, като главно се употребяват за вътрешнопартийни и вътрешнополитически спекулации, каза Евгени Кирилов. По думите му - масовият зрител на подобни прояви въобще не е запознат с подробностите. „По-скоро те трябва да бъдат обект на двустранен обмен, на интерактивни действия в научната област на историци, хора на изкуствата и т.н. За съжаление, нашите институции в последно време не показват активност и взаимодействие. Имаше времена, когато имаше Център по българистика и научни центрове, които имаха активен обмен и естествено, това даваше резултат. Сега, както виждам от реакциите, като че ли най-голямата надежда пак е у евродепутатите, които трябва да заместят действията на двустранна основа. Разбира се, ние ще помислим и сигурно – ще реагираме, но ние имаме научни институции, имаме Външно министерство, имаме Посолство в Белгия, което може на двустранна основа също да изясни въпросите, когато вече се стига до равнище на политика”, каза Евгени Кирилов. Според него – освен на двустранно ниво, трябва да се прави всичко възможно - да обясняваме и на братята македонци, че това не е в техен интерес. „Така, както водят политиката си в последно време, не е в интерес и на обикновените хора в Македония. Напомпва се изкуствено тяхното съзнание с цел – политическа експлоатация. Но това са краткотрайни ефекти и от това се губи”, каза Евгени Кирилов. (Информационна агенция "Фокус")
Евродепутатите Евгени Кирилов и Станимир Илчев се срещнаха в Брюксел със студенти-магистри от Варненския свободен университет
15.09.2010
Българските евродепутати Евгени Кирилов (Група на социалистите и демократите в ЕП (С&Д) и Станимир Илчев (Алианс на либералите и демократите за Европа, (АЛДЕ) проведоха среща със студенти от Варненския свободен университет от три магистърски програми в сферата на публичната администрация и управлението на европейски и международни бизнес проекти. Срещата бе в рамките на едноседмичния стаж на варненските студенти към европейските институции в Брюксел.
В изложението си пред студентите Евгени Кирилов обърна внимание на въпроса за нарасналата роля на Европейския парламент след приемането на Договора от Лисабон и изравняването му със Съвета на ЕС в законотворческия процес. Той даде като пример за реална евродемокрация в действие инициирания от ЕП критичен дебат по случая с експулсирането на ромите от Франция, в резултат на който еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг предупреди вчера, че ЕК готви наказателна процедура срещу Франция.
Евгени Кирилов подчерта необходимостта от национален консенсус по дългосрочните цели на България в рамките на Европейския съюз, особено в контекста на Европейската стратегия за развитие - "Европа 2020". Според българският евродепутат страната ни трябва да положи усилия да обучи собствени елитни кадри, мотивирани и добре платени, които да работят за усвояването на европейските средства и осъществяване на европейските приоритети на България, вместо да се прибягва до скъпоструващите експерти от Световната банка.
От своя страна Станимир Илчев постави акцент върху бъдещето на ЕС и необходимостта от засилване на единния пазар. Според Станимир Илчев "икономическата криза напълно е проявила характеристиките на шокова ситуация и на отрезвител, а сега вече играе ролята и на тонизатор на множество общоевропейски и световни процеси".
"Европейският съюз трябва решително и без забавяне да върви към създаването на една обща икономическа стратегия. В този смисъл финансовият сектор може още да се унифицира и да се оптимизира", заяви Станимир Илчев.
В проведената дискусия със студентите Станимир Илчев отговори утвърдително на въпроса "успели ли са българските евродепутати да излязат с единна стратегия по определен проблем" и даде за пример случая "Спаска Митрова". Според него, в този конкретен случай, българските евродепутати, обединени от националния интерес, много успешно са защитили позицията на страната пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. Друга тема, довела до съвместни действия на българските представители в ЕП, е казусът с ограниченията за достъп до трудовите пазари в няколко държави-членки за български и румънски работници.
На въпрос "кога реално България може да влезе в Еврозоната" Евгени Кирилов отговори, че това е възможно до 4 години при най-оптимистичния сценарий. "Това обаче не трябва да бъде самоцел", подчерта Евгени Кирилов, давайки за пример поставената цел от финансовия министър в тази посока в края на миналата година, довело "до доста негативно въздействие върху цялостното икономическо и финансово състояние на България". Евгени Кирилов акцентира върху необходимостта всяка държава да преценява реалната си финансово-икономическа ситуация, преди да вземе решение за влизането в еврозоната и даде пример с Чехия, която в това отношение е в добра кондиция, но не си поставя подобни краткосрочни цели.