Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов участва в заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, с участието на представители на Международния наказателен съд (МНС) посветено на ситуацията в Либия.
В свое изказване г-н Кирилов призова за по-голяма решителност относно случая на Сейф Ал Ислам - синът на убития лидер Кадафи. Евродепутатът припомни, че играейки роля на реформист, известен период от време Сейф Ал Ислам обикаляше големите европейски столици, лансираше инициативи и беше добре приет. За всички е ясно, че разполага с чувствителна информация. Според Кирилов може би това е една от причините, да не се оказва достатъчно натиск за предаването му на Международния наказателен съд. "Той играеше роля на реформист и в случая с осъдените на смърт български медици. Не искам да споменавам имена, но сега има политици по високите етажи на властта в Либия, които са свързани с измъчването и осъждането на тези медици", добави още Кирилов. Той поясни, че дава този пример, за да покаже, че трябва да се направи всичко възможно Сейф Ал Ислам да бъде изправен пред МНС.
На въпрос на Евгени Кирилов към присъстващата представителка на Съда дали има заинтересовани лица както в Либия, така и в Европа, които не оказват необходимия натиск за предаването на Сеиф Ал Ислам на съда, тя отговори: "Натискът трябва да дойде от сътрудничеството със Съда и подвеждането на Саиф под отговорност. Дали натискът ще бъде направен от съда или либийските власти, тепърва ще стане ясно. Във всички ситуации има лица, които предпочитат да няма подвеждане под отговорност на високопоставени политици. Важно е да продължим, всички ние, да оказваме натиск за предаването на Саиф на Съда."
Българските евродепутати Евгени Кирилов (Група на социалистите и демократите в ЕП (С&Д) и Станимир Илчев (Алианс на либералите и демократите за Европа, (АЛДЕ) проведоха среща със студенти от Варненския свободен университет от три магистърски програми в сферата на публичната администрация и управлението на европейски и международни бизнес проекти. Срещата бе в рамките на едноседмичния стаж на варненските студенти към европейските институции в Брюксел.
В изложението си пред студентите Евгени Кирилов обърна внимание на въпроса за нарасналата роля на Европейския парламент след приемането на Договора от Лисабон и изравняването му със Съвета на ЕС в законотворческия процес. Той даде като пример за реална евродемокрация в действие инициирания от ЕП критичен дебат по случая с експулсирането на ромите от Франция, в резултат на който еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг предупреди вчера, че ЕК готви наказателна процедура срещу Франция.
Евгени Кирилов подчерта необходимостта от национален консенсус по дългосрочните цели на България в рамките на Европейския съюз, особено в контекста на Европейската стратегия за развитие - "Европа 2020". Според българският евродепутат страната ни трябва да положи усилия да обучи собствени елитни кадри, мотивирани и добре платени, които да работят за усвояването на европейските средства и осъществяване на европейските приоритети на България, вместо да се прибягва до скъпоструващите експерти от Световната банка.
От своя страна Станимир Илчев постави акцент върху бъдещето на ЕС и необходимостта от засилване на единния пазар. Според Станимир Илчев "икономическата криза напълно е проявила характеристиките на шокова ситуация и на отрезвител, а сега вече играе ролята и на тонизатор на множество общоевропейски и световни процеси".
"Европейският съюз трябва решително и без забавяне да върви към създаването на една обща икономическа стратегия. В този смисъл финансовият сектор може още да се унифицира и да се оптимизира", заяви Станимир Илчев.
В проведената дискусия със студентите Станимир Илчев отговори утвърдително на въпроса "успели ли са българските евродепутати да излязат с единна стратегия по определен проблем" и даде за пример случая "Спаска Митрова". Според него, в този конкретен случай, българските евродепутати, обединени от националния интерес, много успешно са защитили позицията на страната пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. Друга тема, довела до съвместни действия на българските представители в ЕП, е казусът с ограниченията за достъп до трудовите пазари в няколко държави-членки за български и румънски работници.
На въпрос "кога реално България може да влезе в Еврозоната" Евгени Кирилов отговори, че това е възможно до 4 години при най-оптимистичния сценарий. "Това обаче не трябва да бъде самоцел", подчерта Евгени Кирилов, давайки за пример поставената цел от финансовия министър в тази посока в края на миналата година, довело "до доста негативно въздействие върху цялостното икономическо и финансово състояние на България". Евгени Кирилов акцентира върху необходимостта всяка държава да преценява реалната си финансово-икономическа ситуация, преди да вземе решение за влизането в еврозоната и даде пример с Чехия, която в това отношение е в добра кондиция, но не си поставя подобни краткосрочни цели.