Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Българските евродепутати Евгени Кирилов (Група на социалистите и демократите в ЕП (С&Д) и Станимир Илчев (Алианс на либералите и демократите за Европа, (АЛДЕ) проведоха среща със студенти от Варненския свободен университет от три магистърски програми в сферата на публичната администрация и управлението на европейски и международни бизнес проекти. Срещата бе в рамките на едноседмичния стаж на варненските студенти към европейските институции в Брюксел.
В изложението си пред студентите Евгени Кирилов обърна внимание на въпроса за нарасналата роля на Европейския парламент след приемането на Договора от Лисабон и изравняването му със Съвета на ЕС в законотворческия процес. Той даде като пример за реална евродемокрация в действие инициирания от ЕП критичен дебат по случая с експулсирането на ромите от Франция, в резултат на който еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг предупреди вчера, че ЕК готви наказателна процедура срещу Франция.
Евгени Кирилов подчерта необходимостта от национален консенсус по дългосрочните цели на България в рамките на Европейския съюз, особено в контекста на Европейската стратегия за развитие - "Европа 2020". Според българският евродепутат страната ни трябва да положи усилия да обучи собствени елитни кадри, мотивирани и добре платени, които да работят за усвояването на европейските средства и осъществяване на европейските приоритети на България, вместо да се прибягва до скъпоструващите експерти от Световната банка.
От своя страна Станимир Илчев постави акцент върху бъдещето на ЕС и необходимостта от засилване на единния пазар. Според Станимир Илчев "икономическата криза напълно е проявила характеристиките на шокова ситуация и на отрезвител, а сега вече играе ролята и на тонизатор на множество общоевропейски и световни процеси".
"Европейският съюз трябва решително и без забавяне да върви към създаването на една обща икономическа стратегия. В този смисъл финансовият сектор може още да се унифицира и да се оптимизира", заяви Станимир Илчев.
В проведената дискусия със студентите Станимир Илчев отговори утвърдително на въпроса "успели ли са българските евродепутати да излязат с единна стратегия по определен проблем" и даде за пример случая "Спаска Митрова". Според него, в този конкретен случай, българските евродепутати, обединени от националния интерес, много успешно са защитили позицията на страната пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. Друга тема, довела до съвместни действия на българските представители в ЕП, е казусът с ограниченията за достъп до трудовите пазари в няколко държави-членки за български и румънски работници.
На въпрос "кога реално България може да влезе в Еврозоната" Евгени Кирилов отговори, че това е възможно до 4 години при най-оптимистичния сценарий. "Това обаче не трябва да бъде самоцел", подчерта Евгени Кирилов, давайки за пример поставената цел от финансовия министър в тази посока в края на миналата година, довело "до доста негативно въздействие върху цялостното икономическо и финансово състояние на България". Евгени Кирилов акцентира върху необходимостта всяка държава да преценява реалната си финансово-икономическа ситуация, преди да вземе решение за влизането в еврозоната и даде пример с Чехия, която в това отношение е в добра кондиция, но не си поставя подобни краткосрочни цели.