В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евгени Кирилов призова комисарят по бюджета Янош Левандовски да се отнася по-критично към предложението за намаляване на средствата за политиката на сближаване. Комисарят Левандовски участва в обмяна на мнения с членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент по време на провелото се заседание вчера следобед.
Евгени Кирилов изрази задоволство, че по много от въпросите за бъдещето на политиката на сближаване има съвпадение на позициите на комисаря и на депутатите от регионалната комисия. Той посочи, че като комисар, идващ от нова страна членка Янош Левандовски има пряко наблюдение върху положителното влияние, което политиката на сближаване има върху новоприсъединилите се държави и може да се очаква той да бъде неин защитник. Въпреки, че става дума за една политика, която се развива, българският депутат настоя, че не е приемливо да се намаляват средствата за сближаване както от финансова така и от политическа гледна точка. Евгени Кирилов заяви, че орязването на бюджета от еврофондовете може да доведе до накърняване на принципа на солидарност, върху който почива Европейският съюз. Той настоя, че трябва да се внимава с преследването на целта да не се допускат "големи губещи" при бъдещата политика на сближаване, за да не се окаже, че в тази позиция са изпаднали най-нуждаещите се региони главно от новите страни членки.