В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българските евродепутати от всички парламентарни групи изпратиха писмена декларация до европейските комисари по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг и по въпросите на разширяването Щефан Фюле в защита на македонския гражданин с български паспорт Мирослав Ризински.
"Мирослав Ризински е български и македонски гражданин, който излежава присъда в македонски затвор. Българските членове на Европейския парламент сме дълбоко убедени, че присъдата на г-н Ризински е постановена на политическа основа, за което говорят многобройни факти от неговото дело", се посочва в на декларацията.
Текстът описва подборно фактите около задържането и осъждането на Мирослав Ризински както и дейностите, извършвани от българския гражданин с македонски паспорт, провокирали интереса на властите в Скопие
"Българските членове на Европейския парламент сме единни в позицията си, че в Македония се провежда последователна политика по сплашването на всички, които държат на своя български произход. Мирослав Ризински и Спаска Митрова (чиито права бяха драстично нарушени, за което вече информирахме комисар Фюле) са двама души, граждани на Европейския съюз, използвани за назидание на всеки самоопределящ се като българин в Македония. Ние смятаме, че подобна политика на целенасочено потъпкване на определено национално самосъзнание не отговаря на принципите на Европейския съюз", се казва още в декларацията.
В заключение българските евродепутати отправят призив към Европейската комисия да проведе разследване по случая и да вземе отношение по него, както и да призове властите в Скопие да разрешат трансфера на Мирослав Ризински за излежаване на присъдата в България, "което е негово право по силата на Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица".