Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Силно се надявам че новите страни-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи след 2013 г. Това мнение изказа българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата за бъдещето на политиката на сближаване, който се проведе тази сутрин по време на пленарната сесия в Брюксел. В изказването си българският евродепутат обърна особено внимание на въпроса за бюджета на структурните фондове след 2013 г.
"Всички сме съгласни, че до момента политиката на сближаване има огромно положително въздействие. То може да се види и да бъде разпознато. Въпреки това има различни виждания за политиката на сближаване след 2013 г.", припомни Евгени Кирилов.
Според българският евродепутат необходима е "промяна на политиката на сближаване за да се адаптира към новите предизвикателства и реалности, но това трябва да стане на базата на нейните постижения, а не като се трансформира изцяло".
"Това се отнася с еднаква сила до запазване на основните принципи и бъдещия бюджет на политиката на сближаване", настоя Евгени Кирилов.
"Наскоро комисарят по бюджета наблегна на това, че ще бъде направено усилие да няма "големи губещи” що се отнася до разпределението на средствата от структурните фондове в бъдеще. Силно се надявам новите страни-членки да не попаднат в категорията на "големите губещи”, подчерта българският евродепутат.
В заключение Евгени Кирилов заяви, че "орязването на парите за сближаване изобщо не би трябвало да бъде опция".
"Това не е само финансов въпрос. Едно орязване ще се отрази негативно върху принципа на солидарност", завърши Евгени Кирилов.