Във вторник вечерта в Европейския парламент в Страсбург се проведе дебат относно Европейската политика на съседство. Дебатът е от особено значение имайки предвид динамиката на събития както в южните, така и в източните съседи на ЕС.
Евгени Кирилов взе участие в "Ден на добрата новина". Събитието се проведе тази сутрин в Брюксел по инициатива на Бриджит Чернота, бивш високопоставен служител на Европейската комисия, ангажирана с присъединяването на България към ЕС. В „Деня на добрата новина“ бяха представени проекти, които се осъществяват от граждански организации или частни лица в България, и които съдействат за професионално обучение на млади хора, развитието на туризма, социално подпомагане на хора в неравностойно положение, развитие на изкуството и занаятите. В своето изказване след представянето на проектите, Евгени Кирилов заяви: "Искрено съм развълнуван от тази брилянтна инициатива, която е в пълно съзвучие с Европейската година на гражданите. Г-жа Чернота от много време работи с България и не е забравила нашата страна и след като напуска Европейската комисия. Тя е блестящ пример какво означава да обичаш България и дава пример за това и на самите нас“.
По време на обяд по покана на министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багъш, българският евродепутат Евгени Кирилов го информира за сериозните трудности, които страната ни вече изпитва, във връзка с нелегалната имиграция на сирийски бежанци.
Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов взе участие в организираната от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ международна конференция на тема: “Членството на България в ЕС – три години по-късно”.
Пред участниците в конференцията Евгени Кирилов засегна темата за ползите и проблемите пред страната ни при прилагане на политиката на сближаване, като акцентира върху усвояването на евросредствата и тяхното разплащане.
“Въпреки напредъкът, отчитан от правителството и последните данни, които представи преди няколко дни министър Дончев, картината по усвояването на структурните фондове в България остава тревожна. Тя се допълва от данните на Европейската комисия за разплатените средства за целия ЕС. България изостава значително в темпа на усвояване и от средна позиция през есента на 2009 г. мина на едно от крайните места през лятото на 2010 г. Забавянето не остава незабелязано от Европейската комисия. Тя вече алармира българските власти за нуждата от по-сериозни мерки, защото изглежда, че не са достатъчни предприеманите стъпки за наваксване на изоставането. Ако се доверим на цифрите, официално изнасяни от българските власти, през септември 2010 г. процентът на договорените средства е само 34%, а извършените плащания още не са достигнали 8%.”, заяви евродепутатът.
Той допълни, че особено сериозен е случаят с големите проекти по двете важни инфраструктурни програми "Транспорт" и "Околна среда". От 23 индикативни големи проекти за периода 2007-2013 г. България е подала до Европейската комисия едва 5 апликационни форми и към септември месец 2010 г. само 3 от тях са одобрени.
"Към септември 2010 г. на България са преведени приблизително 953 млн. евро авансови и междинни плащания от структурните фондове. От тях обаче до крайните получатели са стигнали малко повече от половината от тези средства". Евродепутатът подчерта, че обръща повече внимание на плащанията, не защото договарянето на средства не е важно, а защото плащанията означават реалното усвояване и какво от бюджета на ЕС е оползотворено от България в областта на политиката на сближаване. “За съжаление ниският процент на разплатени средства означава все още незначителни резултати и, че много малко от получателите са видели ползата от еврофинансирането, което създава климат на недоверие към средствата от ЕС”, каза още Евгени Кирилов.
Той предупреди също така, че ако не се увеличи в пъти темпът на усвояване на евро фондовете, съвсем реална изглежда опасността да се загубят средства и то особено по инфраструктурните програми.
Евгени Кирилов определи проблемите за административния капацитет и адекватността на процедурите и правилата като най-съществените субективни фактори в България, въздействащи на усвояването на средствата. Той изрази съжаление, че "поради чести структурни и персонални промени в администрацията, често правени по политически причини, много от опитните кадри не могат да намерят реализация. Те биват отстранявани от длъжност или сами напускат заради променения в неблагоприятна посока работен климат и заплащане. По този начин се губи капацитет и се попада в омагьосания кръг на непрекъснато обучаване на нови и нови хора." Той отбеляза, че приветства идеята на министър Дончев да се привлекат повече експерти от частния сектор, и защо не от научните среди, в помощ на администрацията. "В същото време съм критично настроен към наемането на чужди и скъпоструващи консултанти, които може и да допринесат за усвояването на някакви средства, но преди всичко ще "изядат" много средства с високите си хонорари, които иначе бихме могли да вложим за устойчиво развитие на българските кадри. Европейската комисия също изказа неодобрение към наемането на чужди консултанти по евро програмите в България", допълни Кирилов.
“На европейско ниво бяха предприети сериозни стъпки за опростяване на процедурите за работа със структурните фондове. Много е важно, обаче, работата в тази посока да продължи на национално ниво и да се облекчат правилата в България. Това не само ще доведе до по-голяма прозрачност, намаляване на грешките, но и ще насърчи потенциалните бенефициенти да използват средствата от ЕС”, каза евродепутат Евгени Кирилов. В заключение той заяви, че “Опитът на България от трите години на изпълнение на политиката на сближаване показва, че все още усвояването на евросредства остава едно от предизвикателствата на членството ни в евросъюза. Този опит трябва да бъде използван така, че да спомогне да се намери бързо правилния отговор на въпросите, които засягат успешното усвояване на европейските средства”.