Евгени Кирилов: Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите
13.07.2013
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Как да се справим с унаследените от предишното управление проблеми в усвояването на евросредствата?
27.06.2013
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
Интервю на Евгени Кирилов за програма Хоризонт на БНР относно протестите в Турция
12.06.2013
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Усвояването на евросредства е едно от предизвикателствата на членството ни в евросъюза
08.10.2010
Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов взе участие в организираната от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ международна конференция на тема: “Членството на България в ЕС – три години по-късно”.
Пред участниците в конференцията Евгени Кирилов засегна темата за ползите и проблемите пред страната ни при прилагане на политиката на сближаване, като акцентира върху усвояването на евросредствата и тяхното разплащане.
“Въпреки напредъкът, отчитан от правителството и последните данни, които представи преди няколко дни министър Дончев, картината по усвояването на структурните фондове в България остава тревожна. Тя се допълва от данните на Европейската комисия за разплатените средства за целия ЕС. България изостава значително в темпа на усвояване и от средна позиция през есента на 2009 г. мина на едно от крайните места през лятото на 2010 г. Забавянето не остава незабелязано от Европейската комисия. Тя вече алармира българските власти за нуждата от по-сериозни мерки, защото изглежда, че не са достатъчни предприеманите стъпки за наваксване на изоставането. Ако се доверим на цифрите, официално изнасяни от българските власти, през септември 2010 г. процентът на договорените средства е само 34%, а извършените плащания още не са достигнали 8%.”, заяви евродепутатът.
Той допълни, че особено сериозен е случаят с големите проекти по двете важни инфраструктурни програми "Транспорт" и "Околна среда". От 23 индикативни големи проекти за периода 2007-2013 г. България е подала до Европейската комисия едва 5 апликационни форми и към септември месец 2010 г. само 3 от тях са одобрени.
"Към септември 2010 г. на България са преведени приблизително 953 млн. евро авансови и междинни плащания от структурните фондове. От тях обаче до крайните получатели са стигнали малко повече от половината от тези средства". Евродепутатът подчерта, че обръща повече внимание на плащанията, не защото договарянето на средства не е важно, а защото плащанията означават реалното усвояване и какво от бюджета на ЕС е оползотворено от България в областта на политиката на сближаване. “За съжаление ниският процент на разплатени средства означава все още незначителни резултати и, че много малко от получателите са видели ползата от еврофинансирането, което създава климат на недоверие към средствата от ЕС”, каза още Евгени Кирилов.
Той предупреди също така, че ако не се увеличи в пъти темпът на усвояване на евро фондовете, съвсем реална изглежда опасността да се загубят средства и то особено по инфраструктурните програми.
Евгени Кирилов определи проблемите за административния капацитет и адекватността на процедурите и правилата като най-съществените субективни фактори в България, въздействащи на усвояването на средствата. Той изрази съжаление, че "поради чести структурни и персонални промени в администрацията, често правени по политически причини, много от опитните кадри не могат да намерят реализация. Те биват отстранявани от длъжност или сами напускат заради променения в неблагоприятна посока работен климат и заплащане. По този начин се губи капацитет и се попада в омагьосания кръг на непрекъснато обучаване на нови и нови хора." Той отбеляза, че приветства идеята на министър Дончев да се привлекат повече експерти от частния сектор, и защо не от научните среди, в помощ на администрацията. "В същото време съм критично настроен към наемането на чужди и скъпоструващи консултанти, които може и да допринесат за усвояването на някакви средства, но преди всичко ще "изядат" много средства с високите си хонорари, които иначе бихме могли да вложим за устойчиво развитие на българските кадри. Европейската комисия също изказа неодобрение към наемането на чужди консултанти по евро програмите в България", допълни Кирилов.
“На европейско ниво бяха предприети сериозни стъпки за опростяване на процедурите за работа със структурните фондове. Много е важно, обаче, работата в тази посока да продължи на национално ниво и да се облекчат правилата в България. Това не само ще доведе до по-голяма прозрачност, намаляване на грешките, но и ще насърчи потенциалните бенефициенти да използват средствата от ЕС”, каза евродепутат Евгени Кирилов. В заключение той заяви, че “Опитът на България от трите години на изпълнение на политиката на сближаване показва, че все още усвояването на евросредства остава едно от предизвикателствата на членството ни в евросъюза. Този опит трябва да бъде използван така, че да спомогне да се намери бързо правилния отговор на въпросите, които засягат успешното усвояване на европейските средства”.