В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов взе участие в организираната от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ международна конференция на тема: “Членството на България в ЕС – три години по-късно”.
Пред участниците в конференцията Евгени Кирилов засегна темата за ползите и проблемите пред страната ни при прилагане на политиката на сближаване, като акцентира върху усвояването на евросредствата и тяхното разплащане.
“Въпреки напредъкът, отчитан от правителството и последните данни, които представи преди няколко дни министър Дончев, картината по усвояването на структурните фондове в България остава тревожна. Тя се допълва от данните на Европейската комисия за разплатените средства за целия ЕС. България изостава значително в темпа на усвояване и от средна позиция през есента на 2009 г. мина на едно от крайните места през лятото на 2010 г. Забавянето не остава незабелязано от Европейската комисия. Тя вече алармира българските власти за нуждата от по-сериозни мерки, защото изглежда, че не са достатъчни предприеманите стъпки за наваксване на изоставането. Ако се доверим на цифрите, официално изнасяни от българските власти, през септември 2010 г. процентът на договорените средства е само 34%, а извършените плащания още не са достигнали 8%.”, заяви евродепутатът.
Той допълни, че особено сериозен е случаят с големите проекти по двете важни инфраструктурни програми "Транспорт" и "Околна среда". От 23 индикативни големи проекти за периода 2007-2013 г. България е подала до Европейската комисия едва 5 апликационни форми и към септември месец 2010 г. само 3 от тях са одобрени.
"Към септември 2010 г. на България са преведени приблизително 953 млн. евро авансови и междинни плащания от структурните фондове. От тях обаче до крайните получатели са стигнали малко повече от половината от тези средства". Евродепутатът подчерта, че обръща повече внимание на плащанията, не защото договарянето на средства не е важно, а защото плащанията означават реалното усвояване и какво от бюджета на ЕС е оползотворено от България в областта на политиката на сближаване. “За съжаление ниският процент на разплатени средства означава все още незначителни резултати и, че много малко от получателите са видели ползата от еврофинансирането, което създава климат на недоверие към средствата от ЕС”, каза още Евгени Кирилов.
Той предупреди също така, че ако не се увеличи в пъти темпът на усвояване на евро фондовете, съвсем реална изглежда опасността да се загубят средства и то особено по инфраструктурните програми.
Евгени Кирилов определи проблемите за административния капацитет и адекватността на процедурите и правилата като най-съществените субективни фактори в България, въздействащи на усвояването на средствата. Той изрази съжаление, че "поради чести структурни и персонални промени в администрацията, често правени по политически причини, много от опитните кадри не могат да намерят реализация. Те биват отстранявани от длъжност или сами напускат заради променения в неблагоприятна посока работен климат и заплащане. По този начин се губи капацитет и се попада в омагьосания кръг на непрекъснато обучаване на нови и нови хора." Той отбеляза, че приветства идеята на министър Дончев да се привлекат повече експерти от частния сектор, и защо не от научните среди, в помощ на администрацията. "В същото време съм критично настроен към наемането на чужди и скъпоструващи консултанти, които може и да допринесат за усвояването на някакви средства, но преди всичко ще "изядат" много средства с високите си хонорари, които иначе бихме могли да вложим за устойчиво развитие на българските кадри. Европейската комисия също изказа неодобрение към наемането на чужди консултанти по евро програмите в България", допълни Кирилов.
“На европейско ниво бяха предприети сериозни стъпки за опростяване на процедурите за работа със структурните фондове. Много е важно, обаче, работата в тази посока да продължи на национално ниво и да се облекчат правилата в България. Това не само ще доведе до по-голяма прозрачност, намаляване на грешките, но и ще насърчи потенциалните бенефициенти да използват средствата от ЕС”, каза евродепутат Евгени Кирилов. В заключение той заяви, че “Опитът на България от трите години на изпълнение на политиката на сближаване показва, че все още усвояването на евросредства остава едно от предизвикателствата на членството ни в евросъюза. Този опит трябва да бъде използван така, че да спомогне да се намери бързо правилния отговор на въпросите, които засягат успешното усвояване на европейските средства”.