Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов взе участие в организираната от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ международна конференция на тема: “Членството на България в ЕС – три години по-късно”.
Пред участниците в конференцията Евгени Кирилов засегна темата за ползите и проблемите пред страната ни при прилагане на политиката на сближаване, като акцентира върху усвояването на евросредствата и тяхното разплащане.
“Въпреки напредъкът, отчитан от правителството и последните данни, които представи преди няколко дни министър Дончев, картината по усвояването на структурните фондове в България остава тревожна. Тя се допълва от данните на Европейската комисия за разплатените средства за целия ЕС. България изостава значително в темпа на усвояване и от средна позиция през есента на 2009 г. мина на едно от крайните места през лятото на 2010 г. Забавянето не остава незабелязано от Европейската комисия. Тя вече алармира българските власти за нуждата от по-сериозни мерки, защото изглежда, че не са достатъчни предприеманите стъпки за наваксване на изоставането. Ако се доверим на цифрите, официално изнасяни от българските власти, през септември 2010 г. процентът на договорените средства е само 34%, а извършените плащания още не са достигнали 8%.”, заяви евродепутатът.
Той допълни, че особено сериозен е случаят с големите проекти по двете важни инфраструктурни програми "Транспорт" и "Околна среда". От 23 индикативни големи проекти за периода 2007-2013 г. България е подала до Европейската комисия едва 5 апликационни форми и към септември месец 2010 г. само 3 от тях са одобрени.
"Към септември 2010 г. на България са преведени приблизително 953 млн. евро авансови и междинни плащания от структурните фондове. От тях обаче до крайните получатели са стигнали малко повече от половината от тези средства". Евродепутатът подчерта, че обръща повече внимание на плащанията, не защото договарянето на средства не е важно, а защото плащанията означават реалното усвояване и какво от бюджета на ЕС е оползотворено от България в областта на политиката на сближаване. “За съжаление ниският процент на разплатени средства означава все още незначителни резултати и, че много малко от получателите са видели ползата от еврофинансирането, което създава климат на недоверие към средствата от ЕС”, каза още Евгени Кирилов.
Той предупреди също така, че ако не се увеличи в пъти темпът на усвояване на евро фондовете, съвсем реална изглежда опасността да се загубят средства и то особено по инфраструктурните програми.
Евгени Кирилов определи проблемите за административния капацитет и адекватността на процедурите и правилата като най-съществените субективни фактори в България, въздействащи на усвояването на средствата. Той изрази съжаление, че "поради чести структурни и персонални промени в администрацията, често правени по политически причини, много от опитните кадри не могат да намерят реализация. Те биват отстранявани от длъжност или сами напускат заради променения в неблагоприятна посока работен климат и заплащане. По този начин се губи капацитет и се попада в омагьосания кръг на непрекъснато обучаване на нови и нови хора." Той отбеляза, че приветства идеята на министър Дончев да се привлекат повече експерти от частния сектор, и защо не от научните среди, в помощ на администрацията. "В същото време съм критично настроен към наемането на чужди и скъпоструващи консултанти, които може и да допринесат за усвояването на някакви средства, но преди всичко ще "изядат" много средства с високите си хонорари, които иначе бихме могли да вложим за устойчиво развитие на българските кадри. Европейската комисия също изказа неодобрение към наемането на чужди консултанти по евро програмите в България", допълни Кирилов.
“На европейско ниво бяха предприети сериозни стъпки за опростяване на процедурите за работа със структурните фондове. Много е важно, обаче, работата в тази посока да продължи на национално ниво и да се облекчат правилата в България. Това не само ще доведе до по-голяма прозрачност, намаляване на грешките, но и ще насърчи потенциалните бенефициенти да използват средствата от ЕС”, каза евродепутат Евгени Кирилов. В заключение той заяви, че “Опитът на България от трите години на изпълнение на политиката на сближаване показва, че все още усвояването на евросредства остава едно от предизвикателствата на членството ни в евросъюза. Този опит трябва да бъде използван така, че да спомогне да се намери бързо правилния отговор на въпросите, които засягат успешното усвояване на европейските средства”.