Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Съществува реален риск потоците на нелегална имиграция да се пренасочат от Средиземноморието към Черноморския регион след влизането на България и Румъния в Шенген. Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на обсъжданията днес в Комисията по външни отношения на ЕП на доклада "Стратегия на ЕС за Черноморския регион".
В изказването си Евгени Кирилов подчерта, че след присъединяването на България и Румъния към Шенген ще се създаде "нова външнополитическа ситуация по отношение на европейската сигурност, особено що се отнася до нелегалния трафик на хора и борба с тероризма". Той добави, че "съществува реален риск потоците на нелегална имиграция към тази външна граница на ЕС да достигнат тези от Средиземноморието и затова е нужна сериозна подготовка от страна на съответните страни и Европейската комисия, за да се избегнат неприятните изненади".
Според Евгени Кирилов досегашната политика на ЕС към този регион (т.нар Черноморска синергия) "сама по себе си е добра идея, но лишена от съдържание".
"Необходимо е провеждането на по-активна политика със собствен бюджет, включително по-тясно обвързване между Дунавската стратегия и Черноморската синергия, която да доведе до конкретни резултати", подчерта в заключение българският евродепутат.