От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Съвместният парламентарен комитет "ЕС-Македония" единодушно прие предложението за поправка към финалния документ на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов относно нуждата от възстановяване и поддържане на чуждите военни гробища и паметници на територията на Република Македония.
По време на изказването в подкрепа на предложението си Евгени Кирилов подчерта, че става въпрос за близо 20 000 български войници, загинали на македонска територия, чийто гробове и паметници са в окаяно състояние. Според българския евродепутат Македония трябва да покаже добра воля за разрешаване на този висящ двустранен въпрос, защото той касае основни европейски ценности и стандарти.
Първоначалният текст на поправката призоваваше в духа на добрите междусъседски отношения македонската страна по-конструктивен начин да пристъпи към решаването на въпроса за опазването и поддръжката на българските военни гробища и паметници на македонска територия. В следствие на преговори македонската страна се съгласи да приеме по-обща терминология, отнасяща се до всички чужди военни гробища и паметници на своя територия. Известно е, че освен България други страни нямат подобни проблеми.
В заключителния документ от срещата бе приета и устна поправка направена от македонската страна за отваряне на нов гранично-пропускателен пункт между България и Македония Берово-Клепало-Сандански, както и поправката на германския евродепутат от Групата на зелените Михаел Крамер за отваряне на българо-македонската граница Петрич-Струмица за маршрута на европейския велосипеден проект "По пътя на желязната завеса".