В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Съвместният парламентарен комитет "ЕС-Македония" единодушно прие предложението за поправка към финалния документ на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов относно нуждата от възстановяване и поддържане на чуждите военни гробища и паметници на територията на Република Македония.
По време на изказването в подкрепа на предложението си Евгени Кирилов подчерта, че става въпрос за близо 20 000 български войници, загинали на македонска територия, чийто гробове и паметници са в окаяно състояние. Според българския евродепутат Македония трябва да покаже добра воля за разрешаване на този висящ двустранен въпрос, защото той касае основни европейски ценности и стандарти.
Първоначалният текст на поправката призоваваше в духа на добрите междусъседски отношения македонската страна по-конструктивен начин да пристъпи към решаването на въпроса за опазването и поддръжката на българските военни гробища и паметници на македонска територия. В следствие на преговори македонската страна се съгласи да приеме по-обща терминология, отнасяща се до всички чужди военни гробища и паметници на своя територия. Известно е, че освен България други страни нямат подобни проблеми.
В заключителния документ от срещата бе приета и устна поправка направена от македонската страна за отваряне на нов гранично-пропускателен пункт между България и Македония Берово-Клепало-Сандански, както и поправката на германския евродепутат от Групата на зелените Михаел Крамер за отваряне на българо-македонската граница Петрич-Струмица за маршрута на европейския велосипеден проект "По пътя на желязната завеса".