Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Съвместният парламентарен комитет "ЕС-Македония" единодушно прие предложението за поправка към финалния документ на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов относно нуждата от възстановяване и поддържане на чуждите военни гробища и паметници на територията на Република Македония.
По време на изказването в подкрепа на предложението си Евгени Кирилов подчерта, че става въпрос за близо 20 000 български войници, загинали на македонска територия, чийто гробове и паметници са в окаяно състояние. Според българския евродепутат Македония трябва да покаже добра воля за разрешаване на този висящ двустранен въпрос, защото той касае основни европейски ценности и стандарти.
Първоначалният текст на поправката призоваваше в духа на добрите междусъседски отношения македонската страна по-конструктивен начин да пристъпи към решаването на въпроса за опазването и поддръжката на българските военни гробища и паметници на македонска територия. В следствие на преговори македонската страна се съгласи да приеме по-обща терминология, отнасяща се до всички чужди военни гробища и паметници на своя територия. Известно е, че освен България други страни нямат подобни проблеми.
В заключителния документ от срещата бе приета и устна поправка направена от македонската страна за отваряне на нов гранично-пропускателен пункт между България и Македония Берово-Клепало-Сандански, както и поправката на германския евродепутат от Групата на зелените Михаел Крамер за отваряне на българо-македонската граница Петрич-Струмица за маршрута на европейския велосипеден проект "По пътя на желязната завеса".